Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна (наименована от подателя си частна) жалба на Р. К. П. от гр. Я. против решение 17 от 10.02.2014 г. по административно дело 181/2013 г. на Административен съд Ямбол, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Р. П. против решение РД-09-10 от 04.06.2013 г. на директора на Районно управление Социално осигуряване (РУСО) Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане ПП-365/10.07.2012 г. (погрешно в диспозитива на съдебния акт е записано 2013 г.) на началник отдел Пенсии при РУСО Ямбол; 2) жалбоподателят е осъден да заплати на РУСО Ямбол 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация директорът на Районно управление Социално осигуряване - Ямбол, не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен.

С процесното разпореждане от 10.07.2012 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО Ямбол от 04.06.2013 г., началникът на отдел Пенсии е отказал да измени по чл. 99, ал. 1 от КСО отпуснатата на Р. К. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по съображения, че представеният от последния осигурителен стаж за периода на наборна...