Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Д. А.на Хаджиева против решение 8065 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. 6646/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторката навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което обжалваният мълчалив отказ да бъде отменен и претендира присъждане на направените поделото разноски.
О. Д. агенция Национална сигурност, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. А.на Хаджиева против мълчалив отказ на Държавна агенция Национална сигурност да предостави информация относно обстоятелството дали личните й данни се обработват от агенцията, информация за целите на обработването, за категорията данни и за получателите или категорията получатели, на които данните се разкриват, както и информация за личните данни, които се обработват и всяка налична информация за техния източник.
За да постанови обжалваното решение и остави в сила мълчаливия отказ на ДАНС съдът се е позовал и е приел за доказани твърденията на процесуалния представител на административния орган, като последният не е ангажирал каквито и да било доказателства за наличие на някоя от хипотезите на чл. 36, ал. 7 от Закона за Държавна агенция Национална сигурност (ЗДАНС). По този начин предвидения в ЗДАНС съдебен контрол върху мълчаливия отказ не е бил осъществен.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.
По делото е безспорно, че председателят на ДАНС не се е произнесъл в предвидения срок и е формиран мълчалив отказ съгласно чл. 36, ал. 8 от ЗДАНС вр. чл. 58 от АПК. При преценката за законосъобразност на мълчаливия отказ решаващият съд е бил длъжен да извърши проверка не само на основанията, посочени в оспорването, но и при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК служебно на всички основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
За да е възможна проверката относно законосъобразността на формирания мълчалив отказ за предоставяне на достъп до лични данни е необходимо по делото да се съдържат достатъчно доказателства, от които да се обоснове извод, че администраторът на лични данни е трябвало при правилно приложение на материалния закон да откаже предоставянето на исканата информация. В Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в специалния закон ЗДАНС са предвидени множество различни хипотези, при които председателят на ДАНС не следва да предоставя искана информация. В настоящият случай по делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на някоя от предвидените в закона хипотези за законосъобразен отказ. Ето защо изводът на съда, че в случая са налице всички хипотези на чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС е незаконосъобразен.
В случая следна да се отбележи, че националното ни законодателство съдържа достатъчно норми, които гарантират правото на физическите лица на достъп до информация, с които се покриват стандартите по ЕКПЧ, но в конкретния случай липсват данни, коя от възможните и допустими хипотези за ограничаване на това право са приложени от административният орган.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният мълчалив отказ да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.
Предвид изхода на спора, следва да се осъди Държавна агенция Национална сигурност да заплати на Д. А.на Хаджиева сумата 265 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 15 лв. заплатена държавна такса и 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Разноски за първоинстанционното производство, представляващи адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като по делото е представено пълномощно, в което адвокатското възнаграждение е уговорено, като е посочено, че същото ще се заплати на определена дата, но доказателства за заплащането му не са представени.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 8065 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. 6646/2013 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Държавна агенция Национална сигурност да предостави информация по заявление вх. ПН-411/29.04.2013 г. на Д. А.на Хаджиева.
Връща преписката на Държавна агенция за Национална сигурност за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Държавна агенция Национална сигурност да заплати на Д. А.на Хаджиева сумата 265 лв. (двеста шестдесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.