Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Павлета ООД чрез адв. Т. Г. срещу решение 81 от 06.01.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. 236 по описа на същия съд за 2013 г., в частта с която e отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт 2021200980/04.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 2415/10.10.2012 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. С. при ЦУ на НАП, в частта с която са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.5 - м. 08.2009 г., м.10.2009 г. и м.01.2010 г. общо в размер на 22 642,48 лева и прилежащите лихви за забава по фактури, издадени от М. Т. К. АД, Акрю ЕАД, Ел 5 ЕЛ ЕООД и Тенакс ЕООД и задължения по ЗКПО за данъчен период 01.01.2009 г.- 31.12.2009 г. в размер на 18 289,70 лева и съответните лихви.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП гр. С. при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.. К. оспорва жалбата в съдебно заседание и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е...