7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3136

гр.София,

18.06.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

З. Р.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 1279 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод подадената касационна срещу решение от 16.12.2024 г. по в. гр. д. № 328/2024 г. на АС – Бургас, с което е отхвърлен иска по чл. 154 ЗОПНПИ.

Жалбоподателят - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /предишно название Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора. Моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.

Ответниците – Б. Д. К. и „Л.“ ЕООД, чрез процесуалния си предсдтавител, в писмено становище излагат съображения за не допускане на касационното производство и за за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, както е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от КОНПИ иск да бъде отнето имущество на Б. К. и „Л.“ ЕООД иск за отнемане на имущество на стойност 116283,36 лв.: представляващо недвижим имот - две едноетажни жилищни сгради в поземлен имот с идентификатор № ...., по кадастралната карта на [населено място], а именно: едноетажна сграда „Е“, със застроена площ 250 кв. м., предназначена за гаражи и едноетажна сграда „Ж“, със застроена площ 250 кв. м., предназначена за гаражи, с пазарна стойност към момента на предявяване на искането – 110 000 лв.; товарен автомобил, марка „М.“, модел: „814“,с пазарна стойност към момента на предявяване на искането – 5500 лв. и сума в размер на 783,36 лв., представляваща пропорционална част за проверяваното лице от намерената у проверяваното лице и неговия брат В. К. сума на 27.09.2016 г. в [населено място].

Съдебното исково производство е образувано по молба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Б. К. и „Л.“ ЕООД за отнемане на имущество на обща стойност 268 892, 35 лв., като след направен частичен отказ от страна на Комисията цената на иска е намалена от 268 892,35 лв. на 116 283,36 лв., като е направен частичен отказ от иск по отношение на претенция в общ размер на 152 608,99 лв. – с оглед установяването, че към края на проверявания период имуществото не е налично и не е преобразувано в друго имущество.

Комисията е била сезирана с уведомление от Специализираната прокуратура / СП/ за привличането в качеството на обвиняем на ответника по досъдебно производство № 57/2017г. за извършено за периода от 2012 – 2016г. на територията на страната – [населено място] кралство, Б. и Кралство Н. престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК, за извършено на 27.09.2016г. в съучастие с трети лица, като извършител, при условията на продължавано престъпление – престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал.3 т.1 и вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, които престъпления попадат в обхвата на чл.108 ЗОНПИ. С протокол от 13.11.2018г. на Комисията е започната проверка за периода 13.11.2008г. - 13.11.2018г. и с решение № 1202 от 08.07.2020г. е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Въз основа на проверката за проверявания период Комисията е установила несъответствие в размер на 326 507 лв.

Съдът въз основа на анализа на събраните доказателства е направил извод, че като доходо следва да бъдат зачетени сумата от 45 000 лв., получена от неговия баща –през м. декември 2009г.,по-малко от месец преди придобиването на л. а.„Б.“ и прихода от продажбата – 32 000 лв. на „Б.“-и 9900 лв. - за л. а. „Опел“. Като е изходил от разпоредбата на чл.47 ал.4 от Закона за хазарта, че получател на печалбата и лицето, което е приносител на фиша и представянето му е основание за незабавно изплащане съдът е зачел като доход фишове за 29 041,10 лв. и за проверявания период доходите на ответника възлизат общо на сумата от 232 613,53 лв

Относно разходите съдът е зачел заключението на в. л. Т. – Ч. и за обичаен разход е приета сумата 39 145,12 лв. - съобразно данните на НСИ, определен за цялата страна, в който вариант е съобразен периода, в който е установено че ответникът не е пребивавал в страната. За периода на пребиваване извън страната е определена сумата от 17 327,16 лв. без да са включени разходи за нощувки. При отчитане заплащането на данъци и такси /4715.40 + 9087.61 + 2307.86/, парични вноски във „Л.“ ЕООД /57 000/, разходите за МПС /41 756.97 + 2151.41/, разходите за погасителни вноски по договори за банков кредит /19 069.87/ общия размер на разходите по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ са определении на 210 613,72 лв.

При тези данни за приходи /232 613.53/ и разходи /210 613.72/ нетния доход е определен на 21 991,81 лв.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че имуществото възлиза на обща стойност 121 766 лв. Прието е, че нетния доход на проверяваното лице в процесния период възлиза на 21 999.81 лв., а несъответствието възлиза на 99 766,19 лв. следователно не е установено значително несъотвествие между нетните доходи на проверяваното лице Б. К. и придобитото по време на проверявания период имущество, което съгласно §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ следва да надвишава размера от 150 000 лв. Въззивният съд е посочил, че не може да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито незаконно и съответно – да подлежи на отнемане, а дори и да бъде взета по-високата стойност на недвижимия имот съобразно приетата по делото съдебно – техническа експертиза – 133 962 лв., то стойността на имуществото възлиза общо на 146 962 лв., а несъответствието - 124 962.19 лв., но и тази стойност е по-ниска от релевантния размер от 150 000 лв., за да бъде направен извода за наличие на значително несъответствие.

По изложените съображения въззивният съд е счел за неоснователен предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят КОНПИ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представляват ли „имущество“ и следва ли като такова да намери отражение анализа за определяне размера на несъответствието вземанията, произтичащи от извършени в периода на проверката допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ, които са налични в патримониума на ответника в края на проверявания период, следва ли в производството по ЗОНПИ, съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи, на дарителя и заемодателя към момента на предоставянето на средства от ответника, както и какви са били направените от него разходи, следва ли представянето единствено на фишове от „Еврофудбол“, които не са поименни документи, да формират доход по смисъла на ЗОНПИ, следва ли имущество, придобито в проверявания период и налични в негови край, което придобито с установен законен източник на средства или правата на държавата са погасени по давност на основание чл.152, ал.1 ЗОНПИ, да намери отражение в анализа за определяне размера на „значително несъответствие“по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИП. Позовава се на практика на ВКС застъпена в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания.

По въпросите : представляват ли „имущество“ и следва ли като такова да намери отражение анализа за определяне размера на несъответствието вземанията, произтичащи от извършени в периода на проверката допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ, които са налични в патримониума на ответника в края на проверявания период, следва ли в производството по ЗОНПИ, съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи, на дарителя и заемодателя към момента на предоставянето на средства от ответника, както и какви са били направените от него разходи, съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на |ВКС. В решението си по ТД № 4/2021 г. ОСГК – т. 1 ВКС прие, че не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В съотвествие с тези разяснения въззивният съд правилно е приел, какво следва да се включва с съдържанието на понятията имущество, доход. По отношение на въпроса как се преценява значително несъответствие с оглед пар. 5, ал. 2 ПЗР на ЗПКОНПИ настоящият състав намира, че отговорът също се съдържа в посоченото по-горе тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. В мотивите към т. 1 от тълкувателния акт е разяснено, че предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т. нар. значително несъответствие е специално законово понятие и едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. Само по себе си наличието на дарение не е достатъчно и когато ответници по искове по ЗОНПИ твърдят, че са реализирали доходи от извършвана от тях законна дейност, но твърдението им се оспорва от ищеца КПКОНПИ, те носят доказателствената тежест да докажат твърденията си, което в случая е доказано с документи от извършени проверки от НАП. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В същия смисъл е и даденото разрешение в решение № 147/16.09.2019 година, постановено по гр. д. № 1998/2018 година и решение № 191/15.02.2021 година, постановено по гр. д. № 4769/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които се приема, че основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Посочва се, че съгласно § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ значително несъответствие е онзи размер между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. В конкретния случай съдът е приел, че не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имуществото.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпроса следва ли имущество, придобито в проверявания период и налични в негови край, което придобито с установен законен източник на средства или правата на държавата са погасени по давност на основание чл.152, ал.1 ЗОНПИ, да намери отражение в анализа за определяне размера на „значително несъответствие“по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИП. В казуалната практика на ВКС обективирана в Решение № 50116 от 3.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3698/2021 г., IV г. о., в което е прието, че в чл. 152, ал. 1 ЗОНПИ е предвидено, че правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на десет годишна давност. Изтъкнато е, че се касае за погасяването на съществуващо задължение, поради което този срок не може да бъде преценяван като предпоставка, наред с посочените по-горе, за възникване на правото на отнемане. Още повече, че съгласно чл. 152, ал. 2 от ЗОНПИ давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото и не спира докато трае проверката по чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 112 от ЗОНПИ. Съгласно чл. 152, ал. 3 от ЗОНПИ давността спира от момента на предявяването на иска по чл. 153 от ЗОНПИ, което означава, че може да изтече и в периода след приключване на проверката до предявяването на иска, като този факт не може да бъде взет предвид от КОНПИ. От горното следва, че изтичането на срока по чл. 152, ал. 1 от ЗОНПИ няма отношение към това дали имуществото е законно придобито и този факт не може да доведе до трансформирането на незаконно придобитото имущество в законно придобито такова. Поради това същото участва в проверката за наличието или не на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ЗОНПИ и за това дали е налице правото на Държавата да иска отнемането на придобитото през проверявания имот имущество.

Що се касае до въпроса следва ли представянето единствено на фишове от „Еврофудбол“, които не са поименни документи, да формират доход по смисъла на ЗОНПИ,но и същият не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС.,включително с посочената такава от жалбоподателя. В същата се приема, че признаването на доход от печалбите, получени от „Еврофутбол“ е възможно след изследване – с какви суми проверяваното лице е участвало в залаганията и дали размерът на вложените суми не надвишава размера, който е установен, че е получен като печалба, но само при направено възражение от КОНПИ ответниците трябва да представят доказателства за начина, по който тя е формирана, включително и за размера на направените разходи за залози, въз основа на които тя е формирана, а такова възражение е направено едва в касационната жалба, поради което този въпрос не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК.

Решението не е и очевидно неправилно, тъй като неправилно е определен размера на доходите на ответника. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 2000 лева.

При тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.12.2024 г. по гр. д. №328/2024 г. на АС Бургас.

ОСЪЖДА - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Д. К. сумата 2000 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: