директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна, срещу решение 443/04.03.2015 г. по адм. д. 3449/2014 г. на Административен съд Варна в частта, с която е отменен

Ревизионен акт 181401571/08.07.2014г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение 567/06.10.2014г. на директора на Дирекция ОДОП Варна

. Счита решението в обжалваната му част за неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Е. Х. К. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С оспорения от Е. Х. К.

ревизионен акт са определени данъчни задължения на ревизираното лице по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. в посочените размери от главница и лихва. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства е налице превишаване на разходи над приходи, както и данни за укрити приходи или доходи-доходи с неустановен произход за посочените данъчни периоди. Тези обстоятелства са приети от органите по приходите като такива по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъотвествие на разходи към приходи и е посочено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по особения ред.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения ревизионен акт частично за

установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г.- изцяло; за 2009 г.

- за разликата над 1920.82 лв. главница и лихва за забава за разликата над 826.31 лева; за 2010 г.

- за разликата над 6 035.07лв. главница и лихва за забава - за разликата над 1 973.33 и за 2011 г.-

за разликата над 1 745.27лв. главница и лихва за забава - за разликата над 389.82лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Ревизираното лице е вписано като земеделски производител и извършва дейност по отглеждане на птичи /бройлери/ в отдени под наеми от съпруга й имоти. Изготвеният паричен поток е общо за ревизираното лице и нейния съпрут, тъй като разходите и доходите на домакинството се поделят между двамата съпрузи, като на съпруга е извършена ревизия, като доказателствата по нея са приобщени към процесната. Лицето не е подавало годишни данъчни декларации за 2008, 2010 и 2011 г. За 2008 г. е прието наличието на начално салдо в размер на 9 779. 15 лв. В

изготвения общ паричен баланс на семейството, от страна на ревизиращите органи, няма отграничаване на отделните години, изчисления относно годишните обороти по касовите движения - приход и разход, както и изчислени салда в началото и в края на всяка данъчна година

За четиригодишната база, за целия ревизиран период от ревизиращия орган е определен паричен недостиг, който е изчислен съобразно приходи и разходи на парични средства /касови разплащания/

към определени дати от периода. Поради това съдът е приел, че за 2008 г. е налице положителен остатък и данък по чл. 48 ЗДДФЛ данък не се дължи. За 2009 г. също е прието наличието на начално салдо, но и паричен недостиг в размер на 19 208. 23 лв., за 2010 г. и 2011 г. няма начално салдо, а отрицателното е 60 350. 75 лв. за 2010 г. и 17 452.26 лв. за 2011 г. При тези данни и при правилно разпределена тежест на доказване, както и при признато право на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и установено превишаване на разходи над приходи, изчислено на годишна база, съдът е постановил решението си, отменяйки частично оспорения ревизионен акт.

Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост и при правилно разпределена тежест на доказване. Съдът се е съобразил със законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, че в случаите на извършена ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК

е подкрепено от събраните доказателства. В този смисъл фактическата констатация на съда, че са налице

укрити доходи на ревизираното лице, такива от наеми на недвижими имоти, като е налице и несъответствие на разходите спрямо приходите, е обоснована. При условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от ревизираното лице факти и обстоятелства е определена друга, различна от приетата от ревизиращия орган данъчна основа, а именно годишна, т. е. обхващаща доходите от всички източници за съответната календарна година. Така данъчната основа за облагане по смисъла на чл.123, ал.1, т.7 от ДОПК съобразно установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. Този извод на съда е материалнозаконосъобразен, а възражението срещу него в касационната жалба е неоснователно при следните съображения: В касационната жалба се твърди, че при изготвянето на паричния поток се изследват конкретни моменти, в които паричните средства, разходвани от лицето и наличните паричните средства към тези моменти, с които лицето може да покрие тези разходи, не съвпадат. Според касатора получените по-късно през годината парични суми, които могат да служат за покриване на разходи, които вече са направени и за които вече е платено, не се вземат предвид, а сборът от отрицателните разлики към определени моменти формира данъчната основа. Според развитите в касационната жалба възражения приетото от съда, според което отрицателното салдо се преценява към края на годината, е неправилно. Настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд в разглеждания аспект правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл.17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година.

При годишния характер на облагането с данък по

чл. 48 от ЗДДФЛ

това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната -

чл. 15

и

чл. 17 ЗДДФЛ

и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието в случая по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби.

Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението в обжалваната му част е обосновано и материално законосъобразно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на касатора разноски пред касационната инстанция не се дължат.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 443/04.03.2015 г. по адм. д. 3449/2014 г. на Административен съд Варна в частта,

с която ревизионен акт 181401571/08.07.2014г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение 567/06.10.2014г. на директора на Дирекция ОДОП Варна

е отменен за

установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. изцяло

; за 2009 г.

-за разликата над 1920.82 лв. главница и лихва за забава за разликата над 826.31 лева; за 2010 г.

- за разликата над 6 035.07лв. главница и лихва за забава - за разликата над 1 973.33 и за 2011г. -

за разликата над 1 745.27лв. главница и лихва за забава - за разликата над 389.82лв.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. Й.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. Д./п/ Т. Р.

Т.Р.