Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С. против решение 711 от 10.02.2014 г., постановено по адм. д. 10895/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена.

Ответната страна С. Д. К. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед 1440/13.09.2013 г. на началника на М. С., с която на основание чл. 56 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) на С. Д. К. е разрешено да полза 1 ден от платения й годишен отпуск за 2009 г.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

По несъмне и безспорен начин по делото е установено, че на основание чл. 62, ал. 1, т. 7 ЗДСл. Конакчиева е поискала да й бъде разрешено да ползва 1 ден платен годишен отпуск. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на служителката е разрешено да ползва платен годишен отпуск един ден за 2009 г.

Изводът на съда, че отпуска по чл. 62, ал.1, т. 7 не се включва в платения годишен отпуск, е незаконосъобразен. Съгласно цитираната норма органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна...