Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на С. И. Л. от гр. Б. срещу решение N 136 от 13.02.2014 год. по адм. дело N 1119/2013 год. по описа на Административен съд София-област. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че решаващият състав е извел неправилен извод за законосъобразност на оспорения пред него Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД), тъй като самият орган по приходите е коригирал на 30.08.2013 год. допусната грешка в съдържанието на процесния данъчен акт. Твърди, че е допусната и отстранена грешка в АУЗД едва след сезиране от негова страна, което е основание за отмяната на административния акт като незаконосъобразен. Пита кой, кога и по чие разпореждане е извършил корекцията, след като служителят Д. С. е отказала да приеме парите му. В писмените си бележки посочва, че грешката в акта е приета като техническа и корегирана по нареждане на началника на службата г-жа Стефанова. Твърди, че съдът е постановил акта си, без да извърши задълбочена и обективна оценка на факти и доказателства по делото. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени процесния АУЗД. Допълнително представя писмени бележки и претендира разноски по делото.

Ответникът директорът на дирекция Местни данъци и такси при община Б. чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Маркова оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на С. Л.

срещу АУЗД N АУ000547 от 20.08.2013 год., издаден от главен инспектор

Местни данъци и такси при община Б., потвърден с решение N 42 от 16.10.2013 год. на директора на дирекция Местни данъци и такси при община Б. , с

което е установено задължението за данък върху превозно средство за периода 01.01.2008 год. 31.12.2009 год. и лихва, преизчислена към 30.08.2013 год., общо в размер на 93.19 лв.

За да постанови този резултат, административният съд е приел от фактическа страна, че касационният жалбоподател е бил собственик на превозно средство Москвич 412 с рег. N СО4050КА за периода 30.11.1984 21.12.2009 год., като на датата 21.12.2009 г. автомобилът е бракуван (л. 56-57). На 20.08.2013 год. Лъжански е подал заявление-декларация пред кмета на община Б., с което като се е позовал на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и изразил воля задълженията му за пътен данък и данък превозно средство за периода 2003-2007 год. за описания по-горе автомобил да се считат за погасени по давност. На същата дата 20.08.2013 год. по отношение на касационния жалбоподател е издаден АУЗД АУ000547 от главен инспектор Местни данъци и такси при община Б., с който видно от съдържанието му са установени задължения за данък върху превозно средство за периода 2008-2009 год., ведно с дължимата лихва към 20.08.2013 год. В заключителната част на АУЗД е посочено, че задълженията за внасяне на данък превозни средства за периода 01.01.2008-31.12. 2006

год. подлежат да доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По повод на направено възражение от страна на Лъжански пред органа по приходите допуснатата очевидна фактическа грешка, касаеща периода, е поправена върху акта в смисъл 01.01.2008-31.12. 2009 год

., поставена е дата, подпис и печат. Установените по отношение на лицето данъчни задължения за периода 2008-2009 год. са заплатени изцяло на 30.08.2013 год. (видно от приходна квитанция N 37417 от 30.08.2013 год.). В проведеното по административен ред оспорване на процесния АУЗД, с решение N 42 от 16.10.2013 год. директорът на дирекция Местни данъци и такси при община Б. е потвърдил изцяло същия. Решаващият орган е посочил изрично, че задълженията на Лъжански за периода 2008-2009 год. ведно с лихвата върху тях са изцяло издължени на касата на ДМДТ при община Б., както и че задълженията за данък превозни средства за периода 01.01.2003-31.12.2007 год. и за пътен данък за периода 01.01.2003-31.12.2004 год. са отбелязани като погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК въз основа на изрично подадено от лицето заявление.

При тази фактическа установеност, административният съд е извел извод, че оспореният пред него АУЗД е законосъобразен, като издаден от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, в съответствие с материалния закон. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция се произнася само по наведените касационни оплаквания. Неоснователно е оплакването, че допуснатата в акта техническа грешка е толкова съществен порок, че представлява основание за отмяната му. Доводът на касационния жалбоподател е, че с поправката се е стигнало до незаконосъобразна, съществена промяна на съдържанието на акта. Второто оплакване е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като решаващият състав се е произнесъл по правния спор, без да извърши задълбочена преценка на фактите и доказателствата по делото, както и без да разпита длъжностните лица от дирекция Местни данъци и такси при община Б.. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

Безспорно в случая е, че при издаването на АУЗД е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в заключителната му част погрешно е посочен периодът на установените за внасяне задължения за данък върху превозните средства. Посочената грешка е коригирана от органа по приходите, което е удостоверено с подпис на длъжностното лиц и е допустимо по реда на чл.133 , ал.3 от ДОПК. Не е налице промяна в съдържанието на административен акт, тъй като в обстоятелствената му част, в табличен вид изрично е посочен по години периодът, за който е установено публичното общинско вземане а именно 2008 и 2009 год., като за всяка от годините има конкретно посочен размер, както и изчислената към 20.08.2013 год. лихва за просрочие.

Наред с горното, констатациите в АУЗД са възприети като правилни и в издаденото в рамките на оспорването по административен ред решение N 42 от 16.10.2013 год. на директора на дирекция Местни данъци и такси при община Б.. В решението на решаващия орган (т. 3) изрично е посочено, че с процесния АУЗД се установяват задължения за данък върху превозното средство, собственост на касационния жалбоподател, за периода 01.01.2008-31.12.2009 год., както и че тези задължения са погасени с плащане, предвид приходна квитанция N 37417 от 30.08.2013 год. По т. 4 от същото решение има изрична констатация, че задълженията на Лъжански за данък върху превозните средства и пътен данък за периода 01.01.2003-31.12.2007 год. са погасени по давност, с което на практика са уважени всички искания на касационния жалбоподател към органа по приходите.

Отстраняването на допусната от административния орган очевидна фактическа грешка в съдържанието на административния акт както по инициатива на органа, така и по молба на заинтересованото лице, е разписано като възможност и в ДОПК (чл. 133, ал. 3), и в АПК (чл. 62, ал. 2). И в двата случая защитата срещу извършена поправка на очевидна фактическа грешка е оспорването на решението за поправката, а не отмяната на процесния административен акт като незаконосъобразен поради допускане на очевидна фактическа грешка, в какъвто смисъл са оплакванията на Лъжански.

Неоснователен е и вторият довод е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оплакването е бланкетно, като касационният жалбоподател не е посочил кои доказателства и обстоятелства по делото не са взети предвид и какви по-различни факти установяват от приетите от решаващия състав. Недопустимо е искането на Лъжански с касационната жалба за допускане разпит на свидетели длъжностните лица от дирекция Местни данъци и такси при община Б., предвид чл.219, ал.1 от АПК. Спорът всъщност е по приложението на материалния закон и дали допуснатата очевидна фактическа грешка е основание за отмяна на същия от съда. не е основание, защото е поправена по допустим от закона ред.

Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания, поради което първоинстанционното решение като правилно следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и изричното и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноските за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в нейна полза следва да се присъди сумата от 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба N 1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, VII-мо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение N 136 от 13.02.2014 год. по адм. дело N 1119/2013 год. по описа на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА

С. И. Л. от гр. Б., бул. Трети март, N 1, вх. Б, ет. 2, ап. 5, да заплати на община Б. разноски по делото в размер на 300 (триста) лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ К. А.

Й.Д.