чрез пълномощника на дружеството срещу решение 1126/27.02.2015 г. по адм. д. 7216/2014 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-д

иректорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София,

чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу ревизионен акт 2141309988/27.03.2014 г., в частта, в която е потвърден с решение 1141/25.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София досежно установени задължения за 2007 г. по ЗКПО в размер общо на

на 2 551.43 лева, от които 1 515.13 лева главница и 1036.30 лева лихви.

Задълженията са в резултат на непризнаване за данъчни цели на счетоводни разходи по фактури 197/29.03.2007г. с данъчна основа от 3000 лева и 600 лева ДДС, 198/30.03.2007г. с данъчна основа от 5000 лева и 1000 лева ДДС, 200/31.03.2007г. с данъчна основа от 5000 лева и 1000 лева ДДС и 201/31.03.2007г. с данъчна основа 5000 лева и 1000 лева ДДС с предмет на доставките по всички фактури СМР по договор , издадени от "А. Т." ЕООД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: З

а процесните доставки са издадени фактури, които съдържат реквизитите по чл. 7, ал.1 от ЗСч. Към всяка една от фактурите има издаден фискален касов бон, а доставчикът

"А. Т." ЕООД има регистрирано фискално устройство. Издадените първични счетоводни документи обаче не отразяват вярно стопанската операция. Решението е обосновано:

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че

видът, количеството и единичната стойност на СМР не са посочени в договора

от 15. 02.2007 г., с който касаторът е възложил на

"А. Т." ЕООД да извърши СМР на жилищна сграда в гр. Б.д, поради което няма конкретни данни какво е възложено и изпълнено.

Представените три протокола не съдържат подпис на възложителя и не съставляват по съдържание приемателни протоколи за приемане на възложена и извършена работа. Не е налице идентичност и между пряката и последваща доставка-договора с "Илмари" ООД.

Доставчикът няма регистрирани трудови договори, поради което няма ресурса да извърши доставката. При така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Реалността на доставката не е доказана, поради което счетоводните документи отразяват невярна стопанска операция. Така отразените невярно стопански операции - разходи не могат да бъдат признати за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО. Заплащането на несъществуващи услуги е основание тези фактурирани разходи да не бъдат признати за данъчни цели и да не се вземат предвид при определяне на данъчната основа. Последната следва да включва и признава само разходи в резултат на действително осъществени данъчни събития.

Предвид изложеното, като е приел материална и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 408 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК и чл. 8 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 1126/27.02.2015 г. по адм. д. 7216/2014 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА СД "Турна-Петков и сие", гр. С., да заплати на

Д. О. и Данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАПСофия разноски пред касационната инстанция в размер на 408 /четиристотин и осем/лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Й./п/ Т. Р.

Т.Р.