Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Общински съвет Монтана срещу решение 104 от 21.02.2014 г. по адм. д. 731/2013 г. на Административен съд Монтана, с което е отменена като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 24, ал.1

от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М..

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че нормата на наредбата е съответна на разпоредби на нормативни актове от по-висока степен - чл.81, ал.1 от ЗМДТ, съгласно който за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси, в същия смисъл е чл.6, ал.1, б."в" от ЗМДТ, чл.19, ал.2 от ЗНП предвижда, че родителите или настойниците заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, в съответствие със Закона за местните данъци и такси. Счита се за неоснователно позоваването на чл.20, ал.2 от ЗНП, който регламентира освобождаването от заплащане на такса за обучението, а не за хранене на децата. Напротив от разума на същата е видно, че това са такси, които се събират за осигурено хранене на децата при съпоставяне на предл.1-во и 2-ро от чл.24, ал.1 от Наредбата с предл. 3-то от същият текст. Средствата за храна на децата не са включени в разходния стандарт за издръжка на децата от тези възрастови групи. В този смисъл е и представеното по делото писмо с изх. 1103-64/26.02.2013 г. на Министерството на образованието младежта и науката.

Посочените средства в чл.20 от ЗНП са средства за обучение, а не средства за хранене на децата. Счита се, че съдът в противоречие с разпоредбите на чл.19 ал.2 и чл.20, ал.2 от ЗНП е приел, че при формиране на месечната издръжка за едно дете, която се поема от държавата са включени и разходите за храна и че за предоставянето на тази услуга не следва да бъде събирана такса по силата на оспорената разпоредба.

Съдът е приел, че няма доказателства, че атакуваната разпоредба третира такса за услуга извън обхвата на образователната такава поради недостатъчно доказателства в тази насока, но не е дал възможност за установяване на това обстоятелство, като е отхвърлил искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи събираните такси по чл.24, ал.1 от Наредбата за какъв вид услуга са били използвани, дали са използвани за хранене на децата.

Ответните страни са представили писмен отговор. Излагат доводи, че направеното на 14.02.2014 г. в съдебно заседание искане за съдебно-счетоводна експертиза, отразено в протокола от заседанието, касае установяването на обстоятелството дали събираните от родителите на деца, посещаващи подготвителни групи средства, след постъпването им в съответната детска градина се връщат в бюджета. От писмените доказателства /квитанции за платени месечни такси за детска градина/, приложени към административната преписка е видно, че платените такси постъпват в бюджета на О. М.. Като основание за плащане на таксата е записано такса за детска градина" и е посочен месецът, за който е извършено съответното плащане. Ако събираната такса беше предназначена за допълване средствата за храна на децата, това обстоятелство щеше да бъде отразено на самият платежен документ. Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община М., определя по един и същ начин заплащането на такси за децата, независимо от възрастта им. Определената от О. М. е един вид такса на общо основание - 40 лева за всички посещаващи детска градина.

Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

За да отмени посочената разпоредба, съдът е приел, че общинският съвет Монтана е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на изменението в оспорената разпоредба на чл. 24, ал. 1 от наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община М.. В доклада на кмета на община М. за приемане на предложените промени в цитираната наредба липсва финансова обосновка и обосновка по очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 28 от ЗНА е императивна и приложима, както при приемане на нормативните актове, така и при тяхното изменение и съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗНА, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съдържащи изброените в предходната алинея изисквания, не се обсъжда от компетентния орган.

Посещаването на 5-6 годишните деца в предучилищни групи на детските градини, независимо от задължителния характер на предучилищната подготовка, включва различни видове услуги, като отглеждане, възпитание и обучение, в който смисъл законодателят е направил съответното разграничение. Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗНП освобождава родителите или настойниците само и единствено от плащането на такса за обучение .

Твърдението на процесуалния представител на общинския съвет, че платените такси са за услуги извън обхвата на образователната такава, дори и да се окаже вярно, е обстоятелство, което не може да се установи нито от начина, по който това е регламентирано в оспорената разпоредба, нито от представения доклад.

При формиране месечната издръжка за едно дете за престоят му в детско заведение, се вземат предвид разходите по предоставяните три вида услуги, а това са такива по отглеждане, което от своя страна включва и разходи за храна, както и възпитание, и обучение. Предвид обстоятелството, че за децата, посещаващи предучилищни групи, не се дължи такса за обучение, то стойността на този вид услуга следва да бъде отделно и самостоятелно посочена, както в доклада, така и в нормативния акт, с оглед ясното и недвусмислено разграничение на различните видове услуги, а и с оглед гарантиране принципите на обоснованост, откритост и съгласуваност.

Липсата на задължителните по закон изисквания са пречка съдът да осъществи надлежен контрол, с оглед спазване разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, според който текст, местните такси се определят въз основа на

необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Решението е правилно, в частта относно разпоредбите на чл. 24, ал.1, предложение 1-во и 2-ро от наредбата.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община М. гласи: за ползване на детски ясли и детски градини родителите или настойниците на всички деца заплащат месечни такси, както следва:

за дневни детски ясли, целодневни детски градини и полудневни групи в Монтана, при които е осигурено храненето на децата - 40 лв.;

за целодневни детски градини и полудневни групи в селата на община М., при които е осигурено храненето на децата - 30 лв.;

за полудневни групи, при които не е осигурено хранене за децата /с изключение на подлежащите на задължителна предучилищна подготовка деца/ -10 лв.

Неоснователни са доводите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с недопускането на съдебно-икономическа експертиза. С нея административният орган е поискал да се изясни дали въпросните средства, платени като такса, след постъпването им в съответната детска градина се връщат в бюджета. Такива установявания не фигурират в представената докладна записка и не са отразени в приетата разпоредба. В хода на съдебното производство подлежат на проверка мотивите на вносителя на предложението, а е недопустимо същите да се допълват, формулират от съда. Следователно, с отказа да се допусне експертиза от съда не е извършено нарушение.

Неоснователни са доводите, че в жалбата до съда липсва искане за отмяна на разпоредбата на чл.24, ал.1 от наредбата, а само в мотивната част е посочено, че е незаконосъобразна, тъй като в жалбата е записано, че е против Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М., в частта й относно чл. 24, ал.1.

Неправилно съдът е приел, че жалбата срещу чл.24, ал.1, предложение трето от наредбата е основателна, тъй като в същата разпоредба е предвидено, че за ползване на детски ясли и детски градини родителите или настойниците на всички деца заплащат месечни такси за полудневни групи, при които не е осигурено хранене за децата /с изключение на подлежащите на задължителна предучилищна подготовка деца/ -10 лв. С тази част от разпоредбата е предвидено, че подлежащите на задължителна предучилищна подготовка деца не заплащат месечни такси за полудневни групи, при които не е осигурено хранене за децата, поради което не е налице несъответствие с чл. 20, ал. 2 от ЗНП. В тази част решението следва да се отмени като незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ППЗНП е записано, че

за отглеждане, възпитание и обучение на децата в детските градини по чл. 27, ал.1, т.1

родителите или настойниците заплащат такси съгласно

ЗМДТ, а в чл.30, ал. 2 от ППЗНП е предвидено, че родителите или настойниците на децата в подготвителните групи към детските градини не заплащат такси за задължителната подготовка на децата за училище преди постъпването им в първи клас.

Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗНП сочи, че предучилищната подготовка на децата по ал. 1 се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението. В чл. 24, ал.1, предложение 1-во и 2-ро от наредбата е предвидена месечна такса за дневни детски ясли, целодневни детски градини и полудневни групи, при които е осигурено храненето на децата, в Монтана - 40 лв., в селата на община М. -30 лв., от което следва, че в таксата са включени и разходите за храненето на децата. В писмо 1103-64/26.02.2013 г. на МОМН се сочи, че таксите се заплащат за предоставяне на услуги за отглеждане и възпитание на децата от подготвителните групи в детските градини извън обхвата на образователната услуга по подготовката им за училище, финансирана със средствата по единните разходни стандарти и средствата за храна на децата не са включени в стандарта.

При това положение сумата за децата в подготвителни групи, за които не се заплаща такса за обучението, а се заплаща за предоставяне на услуги за отглеждане и възпитание, вкл. разходи за храна, следва да е различна от сумата за децата, които не са в подготвителните групи и заплащат такса за отглеждане, възпитание и обучение, вкл. разходи за храна. Не се твърди таксата за задължителна подготовка на децата по чл.30, ал.2 от ППЗНП да е различна от таксата за обучение, компонент от таксата по чл. 30, ал.1 от ППЗНП, а в чл. 20, ал. 2 от закона е предвидено, че не се заплаща такса за обучение, а в чл. 20, ал.3 от ЗНП са записани изискванията за предучилищна подготовка на децата.

При приемането на разпоредбите на наредбата относно размера на таксата за ползване на детски ясли и детски градини, не е направено разграничение на компонентите, които включва таксата, поради което правилно съдът ги е отменил и е изпратил преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. В мотивите за приемане на размера на таксата следва да бъдат посочени компонентите, които се включват в таксата за децата в подготвителните групи.

Жалбоподателките пред съда заплащат такси за ползване на целодневна градина и децата са записани в подготвителна група за задължителна училищна подготовка, поради което правилно е прието, че имат правен интерес да оспорят разпоредбата.

Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 104 от 21.02.2014 г. по адм. д. 731/2013 г. на Административен съд Монтана, в частта, с което е отменена разпоредбата на чл. 24, ал.1, предложение първо и второ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М. и е изпратена преписката на общинския съвет за ново произнасяне.

ОТМЕНЯ решение 104 от 21.02.2014 г. по адм. д. 731/2013 г. на Административен съд Монтана, в частта, с което е отменена разпоредбата на чл. 24, ал.1, предложение трето от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. В. И. и С. П. С. от гр. М. срещу разпоредбата на чл. 24, ал.1, предложение трето от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. М..

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Д. М.

П.Н.