Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм. . Образувано е по касационна жалба на А. И. Р. от гр. В., против Решение 2414/09.03.2015 г., постановено по адм. дело 8266/2014 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на Русинов против Заповед на министъра на правосъдието (МЗ) ЧР-06-46/26.05.2014 г., с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, във вр. с чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР отм. , чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция Охрана, служебното правоотношение на Русинов, изпълнявал длъжността инспектор степен призоваване и принудително довеждане в Областно звено О. П. (ОЗОПз) към Главна дирекция Охрана (ГДО), е прекратено тъй като същото е възникнало, след като държавния служител е упражнил правото си на пенсия, считано от датата на връчване на заповедта.
Недоволен от решението, Русинов го обжалва. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно искане към ВАС не отправя. След тълкуване на касационната му жалба може да се извлече такова за отмяна на решението. Иска разпитването от съда на сочен от него свидетел.
Ответникът министърът на правосъдието (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна .
Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от тричленния му състав. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда.
При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.
Безспорно установено с обжалваното решение на ВАС е, че касаторът е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване на 31.05.2000 г., от когато получава и пенсията си. Оспорената от него МЗ му е връчена на 31.05.2014 г. Същият ден, видно от приложен болничен лист бланков 6244800/31.05.2014 г. е започнал предоставен му отпуск по болест за срок от 10 дни. От приложените по делото други доказателства е видно също, че на 31.05.2014 г. Русинов е бил инструктиран и разпределен на работа от 08,30 до 17,00 ч. в Съдебна палата Пазарджик. До около 13,00 ч. той е бил на работното си място в палатата. Тогава е извикан от директора на ОДОПз, който му е връчил оспорената МЗ. Р. сам се е подписал в ежедневната ведомост за 31.05.2014 г., че присъства на работа. Не е участвал в проведената същия ден, от 11,00 до около 13,00 ч. физическа подготовка, но не е споменавал, че има здравословни проблеми.
При така установеното от фактическа страна, ВАС е приел, че с оглед събраните по делото писмени доказателства жалбата е неоснователна. Поведението на Русинов нарушава принципа на законност в административния процес, изискващ добросъвестно и законосъобразно упражняване на правата и свободите.
Посоченият извод на ВАС е законосъобразен. Въпреки данните от Удостоверение изх. 57/26.06.2014 г. на ДКЦ 1 Велинград ЕООД, че Русинов е бил на преглед около 10,00 часа, нарушаването на чл. 4, ал. 3 АПК от негова страна е безспорно. Удостоверението показва, че към 13,00 часа, когато му е връчена оспорената МЗ, той е разполагал с издадения му болничен лист. Въпреки това, не е казал на началника си за това обстоятелство, с което по негова вина е допуснато нарушение на чл. 248 ЗМВР отм. . Направените от първата инстанция правни изводи не се променят от обстоятелството, изтъкнато от касатора в жалбата му, че има нормативно определени два дни за уведомяване на работодателя си за издадения му болничен лист. С оглед връчването на оспорената от него МЗ, замълчаването за наличие на издаден болничен лист и разрешен отпуск по болест е очевидна злоупотреба с права.
При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
С оглед на изложеното ВАС счита, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение 2414/09.03.2015 г., постановено по а. д. 8266/2014 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. И./п/ М. М./п/ И. Д./п/ Д. Ч. А.И.