Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на началника на РДНСК-Югозападен район против решение 1608/16.03.2015г., постановено по адм. дело 6356/2013г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед ДК-02-ЮЗР-101/29.12.2010г. за премахване на незаконен строеж: "Преустройство на ап. 40", находящ се в жилищната сграда на ул. "Нишава" 106, гр. С., в УПИ I-491, 490, кв. 81А, по плана на София, който да се възстанови във вида, съгласно одобрения проект на 03.12.2007г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение ан материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта.

Ответната страна Любомир петров Петракиев оспорва жалбата.

Заключението на представителя на Върховната администартивна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният администартивен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд приема, че процесното преустройство на апартамент не е незаконен строеж защото е извършено въз основа на заповед на гл. архитект на София за съществено изменение в одобрения инвестиционен проект при условията на чл. 154, ал.2,т.6 ЗУТ и преди издаването на разрешението за ползване на сградата. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на заключенията на вещото лице и на събраните по делото доказателства обосновано административният съд приема за установено, че процесното преустройство на апартамент е извършено в съответствие с одобрено изменение на инвестиционен проект по част "Архитектурна" от 03.12.2007г. и забележка на издадено разрешение за строеж, нанесена със заповед РД-09-5-0-29/17.01.2008г. на гл. архитект на София на основание чл. 154, ал.5 ЗУТ. Установено е също, че преустройството е извършено след одобряването на новите проекти от 03.12.2007г. и преди издаването на разрешението за ползване на сградата на 12.08.2008г., което се потвърждава и от показанията на св. Г. Г., който е участвал при извършването на СМР и излага свои непосредствени впечатления, заради което правилно показанията му са кредитирани от съда. Дори и да са налице частични несъответствия с одобрените проекти за изменението от 03.12.2007г., те не отговарят на описаното в оспорената заповед. Категорично установено е, че целите тераси не са приобщени, като на двете фасади има налични тераси, което е установимо от вещото лице и при външен оглед на апартамента. Следователно разпореденият за премахване строеж не е описан в констативния акт и заповедта съобразно действителното му състояние, което е достатъчно основание за отмяната й, правилно постановена с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1608/16.03.2015г., постановено по адм. дело 6356/2013г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Р./п/ Л. М. Л.М.