Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на А. М. против решение 678 от 07.02.2014 г. по адм. дело 3848 / 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед 3066/ 08.03.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т.1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на П. К. Г. е наложено дисциплинарно наказание забележка. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Георгиев против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, независимо че е издадена от компетентен орган (чл. 92 от ЗДСл във връзка с чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на А. М.), подлежи на отмяна, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма, на...