О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 148

София, 05.07. 2019 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С ЧЛЕНОВЕ: С. К

Р. Я

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 2337 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по подадена от Т. И. Г. и С. К. Г. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2567 от 14.05.2014 по гр. д. № 18633/2012 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1696/20.11.2014 г. по в. гр. д. № 1874/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено по предявения от Н. Г. М. и Т. Н. С. иск, че молителите не са собственици на поземлен имот с идентификатор. ............. по кадастралната карта на СО „М.”, кв. „Вл. В., с площ 563 кв. м., и е отменен н. а. №.../2011 г. в тази му част.

В молбата за отмяна и допълненията към нея молителите твърдят, че решението е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК и искат то да бъде отменено на основание чл. 304, ал. 1, т. 1 ГПК предвид постановеното от Конституционния съд на Р. Б решение № 15/06.11.2018 г. по к. д. № 10/2018 г., обн. ДВ, бр. 95 от 16.11.2018 г., което считат за „нововъзникнало обстоятелство“, за което съществува „писмено доказателство“ – публикуването на решението в ДВ.

В писмения си отговор ответникът по молбата Н. Г. М. прави възражение за недопустимостта й като просрочена.

Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на...