Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ш. М. К., [населено място] срещу решение № 215/18.04.2013г., постановено по т. д.№ 161/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 71/04.12.2012г. по т. д.№ 56/12г. на Хасковския окръжен съд за признаване за установено по отношение на касатора и на Х. С. К., [населено място], че същите дължат солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 240321.45 лв., от които 238990.95 лв. – главница и 1330.50 лв. – договорна лихва по договор за кредит от 20.08.2007г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 20.08.2007г. [фирма] е отпуснала на Ш. М. К. и Х. С. К. паричен заем в размер на 250000 лв. със срок на погасяване от 360 месеца. Поради неплащане в срок на три вноски на основание т.20.2 от Общите условия на банката кредитът е станал предсрочно изискуем на 28.04.2011г. и по заявление от 08.02.2012г. банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Изложени са съображения, че липсват основания банката едностранно да изменя базовия лихвен процент по кредита, поради което е приложена уговорената в договора лихва в размер на 7.29 %, като е определен размер на вземането за главницата от 238990.95 лв., за редовната лихва от 2804.82 лв. и за наказателната лихва от 2921 лв., както и са отчетени извършените в хода на производството по делото плащания. По отношение на настъпването на предсрочната изискуемост решаващият състав е приел, че кредитът не става предсрочно изискуем с изтичането на 90 дни от забавата, а според договора зависи от упражняването на правомощието на кредитора на направи кредита предсрочно изискуем, което е извършено с подаването на заявление от 08.02.2012г. за иницииране на заповедното производство.

Според касатора със заявлението кредиторът се е позовал на настъпване на предсрочната изискуемост на 28.04.2011г., докато в исковото производство съдът е приел друга дата на изискуемост на вземането, поради което е подменен предметът на заповедта за изпълнение. Позовава се на основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представени са решения на районни съдилища и решение на Варненския апелативен съд, за която няма данни дали са влезли в сила, но в същите е обсъждан въпросът за съответствието между вземането по издадена заповед за изпълнение и вземането, предявено в исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, както и относно изискуемостта на вземания по договори за банков кредит, обявени за предсрочно изискуеми.

С определение № 123/03.04.14г. ВКС, ТК, І отделение спря производството по т. д.№ 3187/13г. до произнасянето от ОСГТК на ВКС с решение по тълк. д.№ 4/2013г., а с определение № 289/22.07.14г. възобнови същото на основание чл.230, ал.1 ГПК.

С тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС се произнесе по поставените от касатора правни въпроси, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС.

На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 4806.43 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 215/18.04.2013г., постановено по т. д.№ 161/13г. от Пловдивския апелативен съд.

УКАЗВА

на касатора Ш. М. К., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 4806.43 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.