Производството е по чл. 33 и сл. ЗВАС във вр. с чл. 131 ДПК отм. с § 5, ал. 4 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на РДД Варна, сега дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Т. Я. срещу решението от 10.06.2005 г. по адм. д. № 1385/2004 г. на Варненския окръжен съд.
Поддържат се отменителните основания на чл. 218 б, буква В ГПК - съществени процесуални нарушения и необоснованост и се моли отмяна на решението. Касаторът счита за неправилен и необоснован изводът на съда, че ДЗЛ не е извършвало транспортни услуги за 2001 г., поради което не дължи облагане с патентен данък за 2001 г. при условията на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗОДФЛ, а дължимият от лицето данък възлиза в размера, деклариран от него в годишна данъчна декларация.
Поддържа, че ДЗЛ действително е осъществявало транспортни услуги през 2001 г. с лек автомобил "Ф. М." рег. №Н 4146 АС, за което в данъчната преписка се съдържат доказателства.
Ответникът - Т. Е. не е взел становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в пледоарията му.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение ВОС е отменил ДРА № 66/22.04.2004 г. на данъчен орган при ТДД Шумен, потвърден с решение № 528/01.07.2004 г. на директора на РДД Варна, в частта в която на Емилов е определен за 2001 г. допълнителен патентен данък за внасяне в размер на 250 лв. ведно с лихви от 94,23лв.
Правният резултат е обоснован от съда с приетото от фактическа страна, че по данъчната преписка не се съдържат доказателства, че ДЗЛ действително е осъществявало транспортни услуги през 2001 г. с л. а. "Ф. М." рег. № Н 4146 АС, каквито не са представени и в съдебно производство, поради което е приел, че лицето не е осъществявало такива услуги през 2001 г.
Презумпцията за вярност на констатациите по чл. 108, ал. 8 ДПК, които не са подкрепени от събрани доказателства-не са направени конкретни фактически констатации за осъществени от ревизираното лице транспортни услуги чрез посочване на дати на извършването им, на кои лица и срещу какви насрещни престации, е неприложима. В решението си съдът се е позовал и на приложена справка от дирекция "КИАД" за осъществени излизания зад граница /до Истанбул/ със собствения на Т. Е. л. а. "Форд" рег. № Н 4146, последвани от връщане в България заедно с други лица, която само не предполага извод за осъществена транспортна дейност, за която да се заплаща окончателен годишен патентен данък. Постановеното решение е правилно и обосновано.
В съответствие с относимите факти за материално правния спор по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗОДФЛ - за заплащане годишен патентен данък от лицата, извършващи транспортна дейност с едно моторно превозно средство за проверяваната 2001 г., до която само се е отнасяла жалбата на Емилов срещу ДРА № 66/2004 г. потвърден с решение № 528/01.07.2004 г. на РДД Варна, Варненският окръжен съд правилно е приел, че доказателствата към данъчната преписка не установяват безспорно извършването на транспорти услуги от ДЗЛ с л. а. "Ф. М." рег. № Н4146АС, което пък означава, че фактическите констатации в обжалваната част на ДРА са опровергани-чл. 108, ал. 8 ДПК.
По въпроса, че ДЗЛ е извършвало задгранични пътувания до Р Турция с автомобила си "Ф. М.", спор по делото няма-приложена справка на "КИАД".
В ДРА обаче липсват фактически констатации, досежно установяване на конкретни транспортни услуги-липсват конкретни дати, конкретни имена на превозвани лица и заплащане на транспортна услуга. Констатирано е общо, че са отправени искания за представяне документи и писмени обяснения от трети лица, относно техни пътувания от България до Турция и обратно през 2001 г. с лек автомобил "Форд" 41461 и писмени обяснения са представени. Фактически констатации за дати, конкретни имена и насрещните престации за осъществена транспортна услуга обаче липсват в данъчния акт. Напротив, видно от самите писмени обяснения /на Е. С. и Х. А./ се установява, че не е била осъществена транспортна дейност, а се касае до задгранично пътуване до Турция, при това без да си спомнят дати на пътуванията и да са заплащали превоза.
Единствено писменото обяснение на Х. М. установява за осъществено пътуване до Истанбул срещу заплащане 30 лв. на шофъора, когото той не познавал, но то се отнася за друг период – през лятото, а не на визираната дата 30.V.2001 г. и с друго превозно средство – микробус. Д.но обясненията на третите лица не са единственото доказателство в данъчното производство, каквото възражение прави касаторът, но оборимата презумпция за вярност на фактическите констатации в ДРА, съгл. Чл. 108, ал. 8 ДПК изисква данъчният орган да е изяснил служебно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до законосъобразното определяне на данъчните задължения. Това в случая не е сторено, поради което установеното само, че са осъществени излизания зад граница с превозното средство л. а. "Форд", собственост на Емилов на визираните дати не предполага осъществяване на транспортна дейност, за която съгл. Чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 31, чл. 32 и чл. 33 ЗОДФЛ се дължи годишен патентен данък, респ. такъв за всяка от упражняваните дейности поотделно.
Ето защо решението на ВОС като правилно следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 40 ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - І-А отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10.06.2005 г. по адм. д. № 1385/2004 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. М.М.