Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Национален парк Рила” гр. Б.д и от В. С. П. от гр. Б.д против решение № 658/15.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1159/2007 г. по описа на Административен съд гр. Б.д. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Директорът на Дирекция „Национален парк Рила” гр. Б.д в писмено становище оспорва касационната жалба на В. С. П. и моли същата да бъде отхвърлена.

В. С. П. оспорва касационната жалба на директора на Дирекция „Национален парк Рила” гр. Б.д и моли същата да бъде отхвърлена.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция „Национален парк Рила” гр. Б.д и неоснователност на касационната жалба на В. С. П..

Касационната жалба на В. С. П. е недопустима, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Б.д е отменил мълчалив отказ на директора на Дирекция „Национален парк Рила” гр. Б.д да се произнесе по искане вх. № 94-00-1558/11.12.2007 г. за назначаване на В. С. П. на свободна равностойно длъжност по служебно правоотношение в администрацията на Дирекция „Национален парк Рила”.

Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК, право на касационно оспорване има само страната по делото, за която решението е неблагоприятно. В този смисъл, за да е налице надлежно касационно обжалване, законът е въздигнал като задължително условие съдебният акт да не удовлетворява като краен резултат страната, т. е. необходимо е правните последици от решението на съда да я засягат негативно, като произвеждат пряк неблагоприятен ефект в правната й сфера. Наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на касационната жалба, за която съдът следи служебно. Правен...