Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление „Социално осигуряване” /РУСО/ гр. Х., против решение № 383/15.07.2011г., постановено по адм. дело № 379/2011г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отменено решение №Ж-42-1/27.05.2010г. на директора на РУСО гр. Х.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт.

Ответниците по касационната жалба – Л. Д. М. и П. А. П., двамата от гр. Х., оспорват жалбата. В писмено становище излагат съображения за правилност на решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отменено по жалба на д-р Л. Д. М. и д-р П. А. П., решение №Ж-42-1/27.05.2010г. на директора на РУСО гр. Х., с което е отхвърлена жалбата им против разпореждане №547/08.04.2010г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО на РУСО гр. Х., издадено за събиране на сума по ревизионен акт за начет в общ размер на 448,42 лв. от които главница – 402,03 лв. и лихва – 46,39 лв.

За да постанови това решение съдът е приел че отговорността на двамата жалбоподатели е ангажирана по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, в редакцията действаща преди изменението, обн. ДВ, бр. 59/2010г. в сила от 31.07.2010г., в качеството им на членове на ТЕЛК, чието решението е отменено от НЕЛК относно определения процент трайно намалена работоспособност /ТНР/, като е определена на 64 %. Според съда в случая не е доказано наличието на...