Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. П. С. и Е. П. С., двамата от гр. В. против решение № 1963/20.07.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2170/2012 г.
С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска неговата отмяна и постановяване на друго по същество.
Ответникът началник на РДНСК – Североизточен район не взема становище.
Ответната страна началника на ДНСК – София не изразява становище по касационната жалба.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл.292 АПК с петитум да бъде признато, че не дължат изпълнение на влезлите в сила заповед №РД-14-1327/05.06.2006 г. на зам. началника на ДНСК и заповед №ДК-02-ВН-23/24.03.2008 г. на началника на РДНСК – Варна за премахване на незаконен строеж поради настъпване след влизането им в сила на факти и изтекла погасителна давност по чл.285, ал.1 АПК.
За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че те отразяват факти, които са съществували към момента на влизане в сила на съдебните актове при оспорване на заповедите по съдебен ред и съгласно чл.292, ал.1 АПК възраженията на ищците следва да се считат преклудирани. Първоинстанционният съд приема за неоснователни и твърденията на жалбоподателите за погасено по давност задължение за премахване на процесната сграда, тъй като не са изминали пет години от влизане в сила на изпълнителните основания.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и...