Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуания кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., от гр. Д., срещу решение № 918 от 27.06.2008 г. по адм. д. № 821/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на принудителната административна мярка.
Ответникът - началник група в сектор "Пътна полиция" (ПП) - КАТ при Областна дирекция "Полиция" (ОДП) Варна, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.
Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С оспореното решение състав на Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Г. С. Г. срещу заповед № 24695/20.12.2007 г. на началник група в сектор ПП-КАТ при ОДП Варна, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "Спиране на моторно превозно средство от движение". В мотивите на съдебния акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в отделни хипотези на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, в правото на административния орган е по целесъобразност да прецени дали да приложи предвидената мярка с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на констатираните административни нарушения. Направени са изводи, че при наличие на елементите, включени във фактическия състав на приложената разпоредба, преценката на административния орган да наложи временната ограничителна мярка е законосъобразна.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 от АПК). Въз основа на приложените към делото и неоспорени писмени доказателства, с обжалваното решение е установено, че на 19.12.2007 г., около 20.00 часа, в гр. В., бул. "Ц. О.", касаторът Георгиев е управлявал МПС с рег. № ТХ5351РХ, с изменена конструкция и неизправни светлинни устройства (светлоотразители) - нарушения по смисъла на чл. 101, ал. 3, т. 8 и чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Описаните факти са констатирани с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24695, подписан без възражения от нарушителя и ползващ се с обвързваща доказателствена сила (Арг.: чл. 189, ал. 2 от ЗДвП).
При установените релевантни за спора юридически факти, правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че публичното право на органа да наложи ПАМ, обезпечаваща безопасността на движението по пътищата е упражнено в съответствие с изискванията на закона. Ангажираните доказателства установят наличието на възприетите при произнасянето на административния орган юридически факти и не са оспорени от адресата на ограничителната мярка, при което процесуално законосъобразно са кредитирани при формиране на правните изводи в оспореното решение. Шофирането на техническо неизправно и неотговарящо на стандартите МПС, създава непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП за прилагане на визираното в закона ограничение на правото на собственика да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността.
Административният орган носи тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за законност на обжалвания административен акт (Арг.: чл. 170, ал. 1 от АПК), вкл. и инвеститурата на лицето, което го е издало. Противно на твърденията на касатора, съдът обосновано е приел, че инвеститурата е доказана, а заповедта за прилагане на ПАМ - постановена от надлежен орган на държавната власт - началник група в сектор ПП-КАТ-Варна (Арг. чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170, ал. 1 и чл. 165, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, вр. със заповеди № Із-189/8.02.2007 г. и № Із-837/11.05.2007 г. на министъра на вътрешните работи). Цитираните заповеди за определяне на длъжностните лица, които имат право да съставят АУАН и издават наказателни постановления, съставляват основание за упражняване на чуждата материална компетентност и в този случай актът се издава от името на органа, комуто са делегирани съответните правомощия и чието йерархично ниво определя родовата подсъдност на спора за законосъобразността му (Виж: чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и ТР № 4/2004 г. на ВАС). При това положение касационното оплакване, че при произнасянето си относно действителността на заповедта за прилагане на ПАМ съдът е допуснал нарушение на материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. Обстоятелството, че заповедта е връчена на адресата едва на 11.03.2008 г. и в текста й липсва определен срок за съдебно оспорване, не съставлява нарушение на производствените правила, т. к. не рефлектира върху съдържанието на материализираното в нея волеизявление. Жалбоподателят е упражнил правото си на съдебна защита, решаващата инстанция подробно е анализирала наличието на юридически факти, попадащи в приложното поле на цитираните в заповедта материално-правни разпоредби, и законосъобразно е отхвърлила оспорването.
При липса на заявените касационни основания решението, с което е отхвърлена жалбата на Г. С. Г. срещу заповедта за налагане на ПАМ е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 918 от 27.06.2008 г. по адм. д. № 821/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. З. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ П. Н. В.А.