Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Ц. К. В. от с. Л. против решение № 146 от 06.12.2010 г., постановено по административно дело № 233 от 2010 г. на Административния съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 45 от 21.09.2010 г. на директора на РУСО - Ловеч, с което е потвърдено разпореждане № 621 от 06.08.2010 г. на началник-отдел "КПК", с което е задължена да внесе 669,47 лв. - главница, и 133,68 лв. - лихва, общо сума в размер на 803,15 лв., представляващи неправомерно изплащано и недобросъвестно получавано от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода от 11.05 до 31.07.2009 г. поради настаняване на детето в детско заведение.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ловеч, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с мнение съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за...