Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1700 от 26.06.2013г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 4101/2012г., както следва: 1. на К. Т. К. срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение №552-6/26-27.07.2012г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти – публична собственост - ПУП-ПУР на кв.Изгрев, гр. В., включващ: м.”Изгрев”, м.”Франга дере” и м.”Кокарджа”, в частта му по отношение на имот 1011 и 2. на Общински съвет-Варна срещу решението в частта, с която се отменя решението на ОС-Варна, в частта му по отношение на имот 1011, включен в отредения УПИ ІІ - за административно-делови център, трафопост, църква и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда.

В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, като се иска отмяната му.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Планът, одобрен на основание чл.16, ал.7 ЗУТ, е различен от плана по ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните /към улицата/ регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се...