Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. С. Т. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 5472/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез юрисконсулт С. Ж. срещу решение №61/08.03.2021 г., постановено по адм. д. №643/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което по жалба на В. В. е отменена негова заповед №РД - 472 от 23.11.2020г., в частта й по точка втора, с която са присъдени 6 точки на лицето, в качеството му на капитан на РК ВН [номер].

Твърди се в касационната жалба, че съдебното решение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал приложимите норми на Закона за рибарството и аквакултурите, Наредба №3 от 19.02.2013г. за прилагане на точковата система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета от 29.09.2008г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, послужили като основание за издаване на заповедта. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената от Велков заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - В. В., чрез процесуален представител адв. Д. Д., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обажлаваното решение като правилно да остане в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и след като прецени доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл.211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Административен съд - Добрич е сезиран с жалба от В. В., срещу заповед № РД - 472 от 23.11.2020г. на изпълнителния директор на ИАРА - Бургас, в частта й по точка втора, с която на В. В., като капитан на риболовен кораб с външна маркировка ВН [номер], на основание чл.18д, ал.3 от ЗРА, във връзка с чл.13, ал.1 и чл.14 от Наредба №3 от 2013г., са присъдени 6 точки за риболовен кораб с външна маркировка ВН [номер] за извършено тежко нарушение по чл.3, §.2 и §.1, бв от Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета от 29.09.2008г., извършване на стопански риболов с тралиращ риболовен уред, в забранена за риболов крайбрежна зона, която представлява закрит район ( по смисъла на чл.3, §.1, б в от Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета ), северно от нос Калиакра, в зоната на разстояние с отдалеченост под 1 морска миля от бреговата ивица, в нарушение на заповед № РД - 09 - 98/26.02.2016г. , издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл.30, ал.1, т.3 от закона за рибарството и аквакултурите.

За да се произнесе по спора АС - Добрич е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, но при издаването й е допуснато нарушение на чл.26, ал.1 и чл.34 от АПК, които изискват за започване на административното производство да се уведомят известните заинтересовани граждани и организации и да им се осигури правото на участие в административното производство, което нарушение според съдът е съществено, предвид санкционния характер на производството. Независимо от горното, съдът е изложил съображения й по съществото на спора, като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Съдът е възпроизвел текстовете на приложимите разпоредби на чл.18д, ал.2 от ЗРА, чл.42, §1, б. а от Регламент (ЕО) №1005/2008, както и приложимите чл.13, ал.1 от Наредба №3/2013г., взел е предвид влязлото в сила наказателно постановление №08 - 14/12.03.2019г., издадено срещу Вълков 8 ЕООД и наложената на дружеството имуществена санкция, но е преценил, че заповедта по т. втора е издадена в нарушение на чл.3, ал.2 от наредба №3/2013г., при липсата на данни за издадено и влязло в сила наказателно постановление, с което е ангажирана отговорността на капитана на риболовния кораб - В. В.. На следващо място, съдът е приел, че както в приложимата наредба №3 от 19.02.2013г., така и в мотивите на оспорената заповед няма изложени съображения, по какви критерии от посочените в чл.3, § 2 от Регламента, е извършена квалификация на съответното нарушение като тежко. По горните съображения, съдът е отменил заповедта в оспорената част на основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Незаконосъобразен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът действително е допуснал нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, но то не е съществено, тъй като не е могло да повлияе на съдържанието на оспорения акт. В хипотезата на прилагане на чл.18д, ал.1 от ЗРА органът действа в условията на обвързана компетентност и по никакъв начин уведомяването на адресата на акта не би могло да повлияе на съдържанието на акта. На следващо място В. В. е упражнил правото си на жалба и има възможност в съдебното производство да ангажира доказателства, установяващи правата му, поради което допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени. По делото не са налице твърдения и липсват данни, че е възможно да съществуват други доказателства или аргументи, които ако са били събрани или обсъдени, би се издал административен акт с друго съдържание, поради което изводът на съда, че допуснатото от органа нарушение на чл.26 АПК и чл.34 АПК е съществено е неправилен.

Правилно АС - Добрич е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия съгл. чл. 3, ал.2 от Наредба №3/19.02.2013 г., но неправилно е извел правните си изводи за нарушение на приложимите материално - правни разпоредби при издаването й. Оспорената пред АС - Добрич заповед на изпълнителния директор на ИАРА, видно от мотивната й част е обвързана с влазлото в сила наказателно постановление № 08 - 14/12.03.2019г., издадено от началник отдел Рибарство и контрол - Черно море гр. Бургас, с което на Вълков 8 ЕООД, представлявано от упълномощено лице, в качеството си на капитан на р/к ВН [номер], В. В. е наложено административно наказание, имуществена санкция в размер на 2000лв., на основание чл.70, ал.2 ЗРА, за извършено административно нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА от В. В., в качеството му на представляващ Вълков 8 ЕООД и капитан на риболовен кораб ВН [номер], изразяващо се в извършване на стопански риболов с тралиращ риболовен уред, в забранена за риболов крайбрежна зона, която представлява закрит район ( по смисъла на чл.3, §.1, б в от Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета ), северно от нос Калиакра, в зоната на разстояние с отдалеченост под 1 морска миля от бреговата ивица, в нарушение на заповед № РД - 09 - 98/26.02.2016г. , издадена от министъра на земеделието и храните. Въз основа на влязлото в сила наказателно постановление е изготвена докладна записка вх.№ Z - 7053/22.10.2020г. от и. д. главен директор на ГД Рибарство и контрол, адресирана до изпълнителния директор на ИАРА, съдържаща предложение за прилагане на Регламент №404/2011г. на Комисията, във връзка с наредба №3 от 19.02.2013г. за прилагане на точковата система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета от 29.09.2008г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, да се присъдят точки на р/к с външна маркировка ВН [номер] на Вълков 8 ЕООД и на капитана на кораба В. В..

Административен съд - Добрич е изяснил правилно фактическата обстановка по спора и приложимите материално - правни разпоредби, но неправилно ги е тълкувал и приложил.

Посочената като правно основание за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.18д, ал.1 от Закона за рибарство и аквакултури повелява, че при извършено тежко нарушение по смисъла на чл.42, параграф 1, ба от Регламент (ЕО) №1005/2008 се прилага точковата система за нарушенията, въз основа на която титулярът на разрешителното за извършване на стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб, съгласно чл.92 от Регламент (ЕО) №1224/2009. По силата на чл.18д, ал.3 от закона, начинът на прилагане на точковата система се опредeля с наредба на министъра на земеделието храните и горите. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 и 2 от Наредба №3/2013 г. за всяко нарушение по смисъла на чл.42, пар.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета, със заповед на изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице, на притежателя на разрешителното за стопански риболов, се присъждат съответен брой точки съгласно приложението, от деня на влизане в сила на наказателното постановление за съответното нарушение. Съгласно чл.13 от същата наредба, на капитана на риболовния кораб се определят същият брой точки, определени на притежателя на разрешителното за стопански риболов, като съгл. чл.14 от наредбата точките на капитана (физическото лице) се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице от деня на влизане в сила на наказателното постановление, като издадената заповед подлежи на контрол по реда на АПК. Според относимата към случая разпоредба на чл.3, §1, б.“в“ от Регламент /ЕС/ №1005/2008, „Риболовни кораби, извършващи ННН риболовни дейности“: 1. За риболовен кораб се смята, че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже, че в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който са извършени дейностите, риболовният кораб: в) е извършвал риболов в закрит район, по време на закрит сезон, или без квота или след изчерпването й, или отвъд ограничената дълбочина. Съобразно приложимият чл.3, §2 във връзка с §1, б.„б“ от Регламент ЕС №1005/2008, дейностите, посочени в параграф 1, се считат за тежки нарушения съгласно член 42, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата-членка, като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост.

Несподелими са изводите на АС - Добрич за липсата на съображения, както в подзаконовия нормативен акт, така и в оспорената заповед по какви критерии от посочените в чл.3, § 2 от Регламента е извършена квалификация на нарушението като тежко.

Съгласно чл.42, §1 от Регламента, за целите на регламента „тежки нарушения“ означава: а) дейностите, за които се смята, че представляват ННН риболов съгласно посочените в член 3 критерии; б) търговска дейност, пряко свързана с ННН риболов, включително търговия с рибни продукти или внос на такива; в) фалшифициране на посочените в настоящия регламент документи или използването на фалшиви или невалидни такива документи. Съгласно §2 на чл.42 от Регламента, тежкият характер на нарушението се определя от компетентния орган на съответната държава-членка, като се отчитат критериите, посочени в чл.3, §2. Според относимата към случая разпоредба на чл.3, §1, б.“в“ от Регламент /ЕС/ №1005/2008, „Риболовни кораби, извършващи ННН риболовни дейности“: 1. За риболовен кораб се смята, че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже, че в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който са извършени дейностите, риболовният кораб: в) е извършвал риболов в закрит район, по време на закрит сезон, или без квота или след изчерпването й, или отвъд ограничената дълбочина. Съобразно приложимият чл.3, §2 във връзка с §1, б.„б“ от Регламент ЕС №1005/2008, дейностите, посочени в параграф 1, се считат за тежки нарушения съгласно член 42, в зависимост от тежестта на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на държавата-членка, като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост. В случая критериите за тежест на нарушението по чл.3, § 2 от Регламент №1005 /2008 на Съвета са предвидени в приложимия подзаконов нормативен акт наредба №3 от 2013г. , с измененията ДВ. бр.84 от 2017г. , като са създадени ал.6 и ал.7 към чл.3 от наредбата. В цитираната разпоредба на чл.3, ал.6 от наредбата е предвидено, че ал.1 не се прилага, респективно не се присъждат съответен брой точки за всяко от нарушенията по смисъла на чл.42, § 1, ба от Регламента (ЕО) №1005/2008, при неизпълнение на :

т.1. задълженията за записване и отчитане на улова, когато незаписаните и неотчетени количества са до 50 кг. включително еквивалентно живо тегло за всички видове риби и други водни организми, с изключение на риби от вида калкан;

т.2. задължението за предаване на декларация за произход в установените срокове в чл.19, ал.11 и чл.20, ал.1 от закона за рибарството и аквакултурите н не повече от 15 дни.

От анализа на цитираната разпоредба е видно, че законодателят е разграничил тези от нарушенията, които не попадат в категорията тежки нарушения по смисъла на чл.3, § 2 от Регламента, но в случая нарушението, установено с влязлото в сила наказателно постановление извършване на стопански риболов с тралиращ риболовен уред, в забранена за риболов крайбрежна зона, която представлява закрит район ( по смисъла на чл.3, §.1, б в от Регламент (ЕО) №1005/2008 на Съвета ), северно от нос Калиакра, в зоната на разстояние с отдалеченост под 1 морска миля от бреговата ивица, в нарушение на заповед № РД - 09 - 98/26.02.2016г. на МЗХ, не попада в тези изключения по чл.3, ал.6 от наредбата и правилно в оспорената заповед е квалифицирано от административният орган като тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 2 във връзка с чл.3, §1, б. в от Регламента и чл.3, ал.1 от Наредба №3/19.02.2013г. От описателната част на влязлото в сила наказателно постановление е видно, че извършител на деянието е В. В., като капитан на риболовен кораб ВН [номер], но и представляващ Вълков 8 ЕООД, който е адресат на наказателното постановление. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че липсата на издадено срещу физическото лице НП е пречка заиздаване на заповед за присъждане на точки на същото. Велков несъмнено е субект по смисъла на чл.47, параграф 1 от Регламента, съответно е и нарушител, като лице нарушило действащото законодателство, предпоставка за ангажиране и на отговорността на юридическото лице. Ангажирането на административно наказателната отговорност на дружеството не препятства налагането на санкцията по чл.18д от ЗРА на физическото лице поради прякото действие на разпоредбата на чл.92, § 6 от Регламента и разпоредбите на чл.13, ал.1 и чл.14 от наредба №3 от 19.02.2013г. за прилагане на точковата система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) 01005/2008 на Съвета от 29.09.2008г.

Според чл.90, §2 от Регламент ЕС №1224/2009, държавите-членки вземат мерки за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции на извършилите тежки нарушения физически лица или на отговорните за нарушения юридически лица, в съответствие със санкциите и мерките, предвидени в глава IХ от Регламент (ЕО) № 1005/2008. Съгласно чл.90, §3, без да се засяга член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 държавите-членки налагат санкция, която е действително възпираща и, където е приложимо, изчислена въз основа на стойността на продуктите от риболов, получени чрез извършването на тежко нарушение. Чл. 90, §4 от Регламент ЕС №1224/2009 - При определяне на санкцията държавите-членки вземат под внимание също и стойността на щетите, нанесени на съответните рибни ресурси и на морската среда.

Цитираните приложими разпоредби на националното законодателство и правото на ЕС са тълкувани и приложени правилно от изпълнителния директор на ИАРА при издаване на процесната заповед.

С оглед на изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, за неправилни изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречие с материалния закон. Изложеното налага извод за неправилност на решението на Административен съд - Добрич, което налага отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което жалбата на В. В. срещу заповед №РД - 472/23.11.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА гр.Бургас се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на касатора следва да се присъдят 150 лева разноски по делото пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №61 от 08.03.2021г., постановено по адм. дело №643/2020г. по описа на Административен съд - Добрич и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В., с адрес гр.Каварна, [улица] против точка втора на заповед №РД - 472/23.11.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас.

ОСЪЖДА В. В., с адрес гр.Каварна, [улица] да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 150 /сто и петдесет / лева разноски за настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Илиана Славовска

/п/ Тинка Косева