Производството е по реда на чл. 22 във връзка с чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по жалба на М. Д. Й. и Р. Д. Д. и двамата от гр. С., срещу заповеди № РД 46-1045 и № РД 46-1047 и двете от 9.08.2000 г. (такава е и датата на обнародването им в ДВ, бр.91 от 2000 г.), на заместник-министъра на земеделието и горите. Жалбата е подадена с правно основание в чл. 37, ал. 2 от Закона за административното производство (ЗАП), като твърденията за нищожност са обосновани в четири точки. В жалбата е обоснован и правния интерес от подаването й. Приложени са писмени доказателства.
Ответникът по жалбата - министъра на земеделието и горите, чрез процесуалния си представител, я оспорва. Взема становище за нейната недопустимост, в случай, че се оспорва законосъобразността й и алтернативно становище, ако се твърди нищожност - жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни Л. Г. М. и М. Г. М., чрез адвокат-пълномощника си оспорват жалбата. Поддържа становище, което не се различава от това на ответната страна.
Общинска служба “Земеделие и гори” (ОСЗГ) - Шабла и останалите заинтересовани страни - физически лица, не са взели становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения, че заповедите са издадени от компетентен орган при спазване на делегираните му правомощия с предходна заповед. Счита, че твърденията в жалбата биха могли да се отнесат към незаконосъобразността на заповедите, но са неотносими към твърденията за нищожност.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, въпреки становището на адвокат-пълномощника на жалбоподателите за недопустимост, подадената жалба, при условията на субективно и обективно съединяване, за процесуално допустима, поради следното:
Заповедите по правната си същност са индивидуални административни актове.
Оспорването с твърдения за нищожност не е обвързано със срок.
Жалбоподателите имат правен интерес от оспорването, тъй като със заповедите се засягат имотите, правото на собственост върху които им е възстановено с план за земеразделяне, който е влязъл в законна сила.
Процесуално допустимата жалба, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Със заповед № РД 46-1047 от 9.08.2000 г., подписалия се за министър на земеделието и горите - Г. К., на основание чл. 17, ал. 8 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), е наредил частично преработване на влезлия в сила план за земеразделяне землището на гр. Ш., община Ш., Добричка област, в масиви № 8 и № 9 с обща площ от 470 дка.
Със заповед № РД 46-1045 от 9.08.2000 г. от същия издател и на същото правно основание, е наредено частично преработване на влезлия в сила план за земеразделяне землището на с. К., община Ш., Добричка област, за масиви № 2 и № 5 с обща площ от 420 дка.
От мотивите на решение по адм. д. № 27/2001 г. на Добричкия окръжен съд, което е отменено с решение по адм. д. № 4573/2004 г. на Върховния административен съд и втората страница от констатациите на комисията, съставила протокол на 27.07.2000 г. на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), може да се направи извод, че на наследниците на С. М. Й., едни от които са и жалбоподателите М. Й. и Р. Д., възстановеното им реално право на собственост върху земеделски земи, с план за земеразделяне, в землището на гр. Ш. след преработката на плановете е възстановено пак с план за земеразделяне, но в землището на с. К.. Това е обосновало и правният им интерес да оспорват преработения план за земеразделяне на двете землища, а съответно и правния им интерес от подаването на жалбата, предмет на настоящото производство.
От заповед № РД 09-934 от 3.06.1997 г. се установява, че министърът на земеделието и горите - В. В., на основание чл. 33, ал. 4 ЗСПЗЗ е делегирал правомощията си, предоставени му със ЗСПЗЗ за упражняването им на заместник-министъра Г. К..
В изпълнение на така делегираното правомощие, повторено изрично и в нормата на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ са издадени двете заповеди, предмет на настоящото оспорване с твърдения за нищожност.
Релевираните доводи за нищожност в жалбата следва да бъдат преценени с оглед нормата на чл. 12 ЗВАС. Поради това, че в закона липсват критерии за нищожност, в правната доктрина е прието, че критериите за незаконосъобразност, визирани в чл. 12 са същите и за нищожност, но степента на порока засягаща акта, в която и да е от петте точки на нормата, трябва да е съществена. Нищожни са онези актове на администрацията, които поради основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата в която се издават, или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи.
Преценката за законосъобразността на заповедите трябва да бъде направена с оглед редакцията на нормите, действали към момента на издаването им, а това е нормата на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ и съответната й - чл. 26 ППЗСПЗЗ в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 18 от 1999 г.
В чл. 26 ППЗСПЗЗ е уредена процедурата, водеща до издаването на заповед по чл. 17, ал. 8 от закона. След като протоколът от решението на комисията се одобрява от министъра на земеделието и горите, то предмет на съдебен контрол е решението на комисията, отразено в приложения протокол, който в десния си горен ъгъл е одобрен от министъра.
От данните по делото се установява, че назначената със заповед № РД 46-942 от 25.07.2000 г. на МЗГ комисия се е запознала на место с влезлия в сила земеразделителен план на гр. Ш.. Запознала се е с описаните решение на Карнобатския районен съд и това на Върховният административен съд, и материалите, изброени в пет точки, изложила е констатациите си и е взела решение за извършване на частична преработка на плана за земеразделяне на землището на гр. Ш. в описаните масиви и площи, както и частична преработка на влезлия в сила план за земеразделяне землището на с. К. за описаните масиви и парцели. Изложена е причината, налагаща тази частична преработка на двата влезли в сила плана - изпълнението на влязло в сила съдебно решение.
Така описаната причина, наложила частичното преработване на влезлите в сила плановете за земеразделяне землищата на гр. Ш. и с. К. не е посочена като основание в чл. 26, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Само явната фактическа грешка, с определеното съдържание на понятието във втората алинея на текста, е посочена като причина, даваща основание за частична преработка.
От това следва, че фактическите констатации на комисията и соченото основание за преработването на влезлите в сила планове за земеразделяне не съответстват на нормата на чл. 26, ал. 2 . Това несъответствие по същността си не може да обоснове порока нищожност, а незаконосъобразност на заповедите.
Останалите изисквания на алинеите на чл. 26, които сочат на процедурата за промяна на влязъл в сила план за земеразделяне са спазени, видно от приложените по делото писмени доказателства - многобройните писма, запитвания и кореспонденция между органите на поземлената реформа и заинтересованите физически лица, приложени по делото и представени от страните. От това следва, че административнопроизводствените правила са спазени при издаването на двете заповеди.
Първият довод, който се релевира в жалбата е некомпетентност на органа, който е издал оспорените заповеди.
За доказването на това твърдение е оспорена истинността на заповедите в съдебно заседание. Поискано е изслушване заключение на вещо лице, с поставени в молбата от 9.05.2006 г. на адвокат-пълномощника на жалбоподателите задачи. Това искане е оставено без уважение поради неговата неотносимост към предмета на жалбата.
Без уважение е оставено и следващото искане на жалбоподателите, в молбата с дата 19.05.2006 г., за допускане на графологическа експертиза, което по същността си е оспорване на авторството на заповедите.
Двете заповеди по правната си същност са официални писмени диспозитивни документи, които могат да бъдат оспорени най-късно в заседанието, в което са представени или в следващото съдебно заседание, ако страната не е присъствала, според чл. 154 ГПК. Заповедите, предмет на жалбата са обнародвани в “Държавен вестник” бр. 91 от 2000 г. и са приложени към делото с изпращането му в съда от Министерството на земеделието и горите на 29.12.2005 г. В първото съдебно заседание, проведено на 9.05.2006 г. авторството им, включително и това на приложената заповед № РД 09-934 от 3.06.1997 г. не е оспорено, въпреки че адвокат-пълномощника на жалбаподателите е присъствал. Това е сторено по-късно с писмена молба, получена в съда на 19.05.2006 г.
Срокът за оспорване авторството на заповедите е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да оспори авторството на представените официални писмени диспозитивни документи.
От заповед № РД 09-934 от 3.06.1997 г. се установява, че министърът на земеделието и горите е делегирал правомощието си по ЗСПЗЗ да се изпълнява от заместник-министъра Г. К., който е издател на оспорваните заповеди, обнародвани в “Държавен вестник” от негово име. Следователно, заповедите, предмет на жалбата са издадени от компетентен орган.
Заповед № РД 09-847 от 8.08.2000 г., с която министърът е възложил на същия заместник-министър да го замества за времето, през което е бил в отпуск от 10 до 18 август 2000 г. е неотносима към спора.
Докато с първата заповед е делегирано правомощие в изпълнението на закон, то с втората заповед, тази по заместването, е възложено на заместник-министъра да замества министъра в заседанията на Министерския съвет, което не е свързано пряко с издаването на заповедите, предмет на жалбата.
Второто твърдение за нищожност в жалбата е, че заповедите били издадени при неправомерно, превратно упражняване на власт. Твърдението е неоснователно, защото единствено в правомощие на министъра на земеделието и горите е предоставено преработването на влязъл в сила план за земеразделяне.
В жалбата се сочи, че при издаването на двете заповеди е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗАП, на които съответстват т. 5 и т. 4 от чл. 12 ЗВАС.
Вярно е, че в заповедите липсват фактическите основания за издаването им, но както се каза вече, фактическото им основание е одобреният от заместник-министъра протокол на комисията от 27.07.2000 г., който е и фактическото основание за тяхното издаване. Самият той при оспорване е предмет на съдебен контрол, според чл. 26, ал. 6 ППЗСПЗЗ, в редакцията на текста, действала към момента на издаването на заповедите. Несъответствието на фактическото основание с това, сочено от нормата - явна фактическа грешка, би могло да доведе до незаконосъобразност при издаването на заповедите, но не и до нищожност.
Посоченото правно основание в заповедите е вярно, обстоятелство което не се оспорва.
Последното твърдение в жалбата, че в заповедите не е спазено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАП, което ги правело нищожни е също неоснователно. Законът е този, който определя срокът и органът пред който издадената заповед може да се оспорва. Вярно е, че това е част от заповедта, но неспазването на това изискване не води до нищожност на същата.
От данните по делото се установява, че заповедите, предмет на жалбата, са издадени от компетентен орган, с делегирани правомощия по закон, при спазване на админситративнопроизводствените правила и материалния закон, в писмена форма и в съответствие с целта на закона, поради което те не са нищожни.
Жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 28 ЗВАС във връзка с чл. 42, ал. 1, предложение последно ЗАП настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. Й. от гр. С., ж. к. “С. Т.”, бл. 298 А, вх. 1, ап. 1 и Р. Д. Д. от гр. С., бул. “Д. П.” № 72, вх. “А”, ап. 3 за обявяване нищожността на заповед № РД 46-1045 и заповед № РД 46-1047 и двете от 9.08.2000 г. на заместник-министъра на земеделието и горите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за него.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Н. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Г./п/ Т. Х.
Н.Д.