Производството е по реда на чл.160, ал.6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД”ОДОП”) против решение № 2041/26.07.2012 г., постановено по адм. д. 1684/2012 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) №03251100317/13.01.2012г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 67/06.04.2012г. на Директор на Дирекция „ОУИ”-гр. В., в частта, в която за данъчен период м.12 2009г. е отказан данъчен кредит по ЗДДС в следствие на доначислен ДДС в размер от 19408.97 лв., по 6 бр. фактури, издадени на получател „ CLEMAS GRUP S.R.L.”, VIN RO 16977770,Румъния. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът "Викас" ЕООД чрез пълномощника си адв.. Б. оспорва касационната жалба по подробни съображения в съдебно заседание. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд е приел, че жалбоподателя оспорва РА по основание и размер, като твърди, че по шест фактури – INVOIS, съответно ф-ра № 07685/07.12.2009г.; ф-ра № 07686/08.12.2009г.; ф-ра № 07692/09.12.2009г.; ф-ра № 07697/11.12.2009г. и ф-ра № 07703/29.12.2009г., са осъществени вътреобщностни доставки на арматурно желязо и валцдрат към „ CLEMAS GRUP S.R.L.”, VIN RO 16977770,Румъния.Съдът е съобразил, че съгласно чл.45,т.2,б.”а” от ППЗДС, в относимата към момента на доставките /м.12.2009г./ редакция- / ДВ бр.101 от 2006г./, изискващите се по закон документи за доказване на извършен транспорт на стоката са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на другата държава-членка - в случаите, когато транспортът се извършва от получателя или от трето лице за сметка на получателя, като в конкретния случай са представени както CMR, така и потвърждение за получена стока. Наличността им съобразно цитираната регламентация е необходима в алтернатива, не в кумулация. В този смисъл, достатъчно е представянето само на едни от тези документи, за да се възприеме извод за реалност на доставката. По отношение на товарителниците, първоинстанционният съд е приел, че са годно да формира извод за реалност на вътреобщностна доставка доказателство, тъй като в кл.24 „ Стоката получена на”, е положена дата във всеки един от CMR, както и подпис и печат на дружеството –получател на стоката и няма нормативно изискване в тази клетка да се вписва и името на упълномощения получател или действителния такъв. По отношение на кл.3 „Място на доставка” , съдът е констатирал, че действително е изписана само страната получател-Румъния, но в разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС се акцентира на наличието на документ, който да доказва "изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка". Установил е също, че румънския търговец съконтрахент е извършил ВОП през периода 01.12.2009г. - 31.01.2010г., представляващи бетонно желязо от „Викас” ЕООД . Стоките са отразени в счетоводството на „ CLEMAS GRUP S.R.L.”, дружеството е отразило вътреобщностните придобивания в ДДС декларациите и обобщените декларации за 2009г. Първоинстанционният съд е извел и извода, че представеното Потвърждение за получена стока от „ CLEMAS GRUP S.R.L.”, на самостоятелно основание е достатъчно, за да се формира извод за реалност на вътреобщностна доставка, тъй като изискването в потвърждението да са отбелязани дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, е нормативно установено от 01.02.2011г., според изменението от ДВ бр.11/2011г., а в релевантната към периода на доставките редакция, подобно изискване не съществува, няма законово регламентирана форма на потвърждението. Обсъдил е подробно и другите представени доказателства - контролни талони /кантарни бележки за измерено тегло/, декларации от водачите на транспортните средства, в които се указва, че натоварената стока ще напусне територията на РБългария и ще бъде разтоварена на територията на Румъния. В обобщение Административният съд гр. В. е отбелязал, че за доказване на ВОД, доставчикът е представил както съответния транспортен документ, изискващ се според разпоредбата на чл.45, ал.1, т.2,б.”а” от ППЗДДС, така и алтернативно изискващото се потвърждение за получена стока, както и че са събрани са доказателства, че стоката е реализирана от получателя, на следващи купувачи, които е обсъдил.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
В случая решаващият съд е събрал доказателства относно всички твърдения на двете страни по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора, след което е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на РА. Законосъобразни са изводите на съда, че дружеството - ответник по касация разполага с документите, които доказват извършване на ВОД, съгласно чл. 45, ал. 2, б. "а" от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и съответно доказано транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Следва да се посочи, че нито един от представените от дружеството документи по чл. 45 ППЗДДС (фактури, международни товарителници и потвърждения) не е оспорен в хода на съдебното производство и не е откривано производство по реда на чл. 193 ГПК. От анализа на разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е видно, че за доказване на ВОД доставчикът трябва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките. Следователно дори и при непредставяне на транспортен документ, то наличието само на писмено потвърждение е достатъчно, за да се приеме, че ВОД е извършен. В случая това изискване на закона е спазено, като са представени транспортни документи - ЧМР, така и писмени декларации от представители на получателите. ЗДДС не изисква допълнителни доказателства за транспортиране на стоката, включително и заплатени винетни такси, тъй като чл. 45, т. 2 ППЗДДС категорично описва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД.
Изводите, че стоките са реализирани на територията на страната са необосновани, като не се аргументират от събраните доказателства. В този смисъл са изложените мотиви в Решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С - 409/04 Teleos, в което съдът е посочил, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е представил доказателства установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, не може да бъде задължен да заплати в последствие ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. В конкретния случай ревизираното дружество е представило всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства.
По тези съображения правилен се явява и крайният извод на съда, че е налице реална доставка на услуга и в тази връзка незаконосъобразно не е признато право приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително, правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221 , ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът „Викас” ЕООД е направил разноски в размер на 1180 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, Д”ОДОП” му ги дължи.
По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2041/26.07.2012 г., постановено по адм. д. 1684/2012 г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „Викас” ЕООД, гр. Р., сумата 1180 ( хиляда сто и осемдесет ) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ Д. П. Д.П.