Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 9б, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 30/2006 г.).

Образувано е по касационната жалба на Н. И. Д. от гр. С., бул. „Г.М.Димитров” № 62, вх. А, ап. 40, срещу решение № 3746 от 26.07.2011 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 7168/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци (АУПОВМТБО) № РД-22-6/27.01.2010 г., издаден от кмета на Столична община.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, данъчната оценка, на базата на която е определен размерът на дължимата ТБО, е определена незаконосъобразно в противоречие с чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Неправилно е определена базисната стойност като елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на земята за целия процесен период в размер на 1.00 лв. Тъй като имотът е застроен, базисната стойност съгласно чл. 14 от Приложение № 2 на ЗМДТ е в размер на 0.8 лв. Неправилно е определен коефициентът на застрояване като елемент от формулата за определяне на данъчната оценка на земята. Същият следва да бъде определен по реда на чл. 17, т. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ, тъй като процентът на застрояване е над 40 на сто. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗУТ застрояване е изграждането на сгради. През периода 01.01.2004 г. – 31.12.2008 г. в имота са се изграждали сгради. Това се установява от протокол за принудително отнемане от 21.03.2001 г. по изпълнително дело № 4347/2000 г. и от разрешение за...