Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община К. срещу решение № 80/31.07.09 г. по адм. д.№ 102/09 г. по описа на Административен съд-Кърджали с молба за отмяната му като неправилно.
Ответникът, Съюз на евангелистките петдесятни църкви, не е взел становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагопроиятно в прекузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови оспореното, отменително Заповед № 771/30.04.09 г. , издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за спиране изпълнение и забрана достъпа до строеж " "Молитвен дом" в поземлен имот с идентификатор 40909.17.207 по кадастралната карта на гр. К. решение, състав на Административен съд-Кърджали е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.
Решението е постановено в отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.
Безспорно установена е липсата на констативен акт, изискуем по чл. 224, ал. 2 ЗУТ. Императивният характер на разпоредбата обосновава извода за съществено нарушение на процедурата.
При издаване на заповедта е нарушен и материалния закон. Съгласно чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, посочен като правно основание за издаването й, кметът на общината с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без влязло в сила разшение за строеж. Тези предпоставки в случая не са били налице, предвид наличието на влязъл в сила комплексен проект за инвестиционна инициатива, изработен по реда на чл. 150 ЗУТ.
Създаването на предпоставка за издаване на заповедта чрез оспорване от страна на административния орган на влязлото в сила разрешение за строеж представлява превратно упражняване на власт и издаване на процесната заповед в несъответствие с целта на закона.
Горното налага извода, че обжалваното решение, с което с подробни мотиви оспорения административен акт като издаден в нарушение на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК е отменен, се явява постановено в съответствие с материалния закон.
Касационните доводи за неправилност на решението ингорират правнорелевантното обстоятелство относно влизане в сила на комплексния проект за инвестиционна инициатива във всичките му части, предвид което се преценяват като неоснователни.
Следва решението да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на ІІ-ро отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80/31.07.09 г., постановено по адм. д.№ 102/09 г. по описа на Административен съд-Кърджали. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ Е. К. Г.К.