Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на адв.И. И., в качеството му на процесуален представител на И. Б. Т., едноличен търговец с фирма ЕТ "Бими-И. Б.", срещу решение № 228 от 2.07.2007 г. по адм. дело № 627 по описа за 2006 г. на Великотърновския окръжен съд.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.В. Т. оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл.163, ал.2, във връзка с чл.228 от АПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол в производството пред Великотърновския окръжен съд е бил РА № 347 от 4.05.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр.В. Т., потвърден с решение № 320 от 26.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр.В. Т.. Същият е издаден по повод осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС отм. за ревизиран период 1.01.2000 г. - 30.09.2005 г. и по прилагането на ЗОДФЛ отм. за ревизиран период 1.01.2000 г. - 31.12.2004 г. В резулта на това на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 5 255.42 лв., респ. е намален ползвания данъчен кредит във връзка с чл.66 от ЗДДС отм. в размер на 1 570.00 лв., във връзка с което са начислени лихви в размер на 3 939.28 лв. и е определено допълнително задължение по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2001 г. в размер на 7 429.97 лв. и е определена лихва за забава в размер на 4 039.06 лв., като финансовия резултат за тази отчетна година е увеличен на основание чл.23, ал.2, т.16 от ЗКП отм. със сумата 29 906.46 лв.
В мотивите на обжалваното решение е подробно описана фактическата обстановка по спора и е направен правен извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Отказано е право на данъчен кредит общо в размер на 2 076.21 лв. по три броя фактури, с предмет отпадъчна хартия, издадени от ЕТ "Маг-99-С. П.", гр. К. за данъчен период м. януари и м. февруари 2001 г. на основание чл.6, чл.24 и чл.25 от ЗДДС отм. и чл.109, ал.11 отм. и ал.12 отм. от ДПК отм. . При административното обжалване по-горестоящият данъчен орган, като орган по приходите, е посочил и допълнително правно основание, а именно чл.64, т.2 и т.3 от ЗДДС отм. . Отказано е право на данъчен кредит по четри броя фактури, с предмет отпадъчна хартия, издадени от "Дикса" ЕООД, гр.В. Т., общо в размер на 2 217.28 лв. за данъчни периоди м. март и м. юли 2001 г. на същото правно основание, като при административното обжалване също е посочено и другото правно основание за непризнаване на претендираното право. Отказано е право на данъчен кредит в размер на 961.93 лв. по четири броя фактури, издадени от СД "Д. М. и Митков и Сие" на същото правно основание за данъчни периоди м. май, м. юни и м. юли 2001 г., като при административното обжалване е допълнена правната квалификация на отказа. Решаващият съд е приел, че с изслушване на заключението по съдебно-икономическата експертиза жалбоподателят не доказава твърденията си относно спорните факти, които са правнорелевантни, а именно начисляване на ДДС, съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС отм. и реалността на процесните доставки. Експертът по нея не е успял да открие преките доставчици и да осъществи проверка на счетоводствата им, а задълженото лице - жалбоподател не е представило доказателства за реалното осъществяване на доставките, като документи за заприходяване на стоката, товарителници и пътни листове, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, както и такива относими към преките доставчици, а именно че са притежавали складови бази и персонал. Обжалваното решение е правилно, като първото касационно възражение е относно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което според касатора се изразява в необсъждане на събраните писмени доказателства. Това възражение е неоснователно понеже съдебното решение съдържа мотиви относно фактическата страна по спора, в съдебното производство не са представяни други писмени доказателства, освен тези събрани в досъдебното производство, а е поискано назначаване на СИЕ и е изслушано заключението на експерта. В единственото съдебно заседание от 15.05.2007 г., в което е участвал процесуалният представител на ЗЛ не са направени други доказателствени искания. Второто касационно възражение е относно неправилно формирания извод на съда за нереализиране на данъчния състав на чл.64 от ЗДДС отм. . Това възражение също е неоснователно, понеже по делото не е доказано твърдението на жалбоподателя, че процесните доставки са реални и че ДДС е начислен съобразно законовите изисквания. Механизмът на облагане с този данък не може да се осъществи при нереални доставки, а също и при липса на някои от материолноправните предпоставки затова, посочени в цит. правна норма.
В хода на ревизията данъчният орган е увеличил финансовия резултат за отчетната 2001 г. на ревизираното лице, на основание чл.23, ал.2, т.16 от ЗКПО отм. , в приложимата редакция със сумата
29 906.46 лв., представляваща отчетени разходи по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици. При административното обжалване по-горестоящият данъчен орган е посочил, че по този начин ревизирания субект е намилил финансовия си резултат за 2001 г. с посочената сума, в резултат на което е начислил в по-малък размер дължимия пряк данък. Налице е хипотезата на чл.14, ал.1 от ЗКПО отм. и чл.15, ал.2 от ЗКПО отм. . Решаващият съд е направил и тук преценка за законосъобразност на обжалвания РА, като същата е обосновал с правилното прилагане на цитираните правни разпоредби. Касационните възражения са насочени към непосочване от страна на съда на коя редакция от разпоредбата на чл.23, ал.2, т.16 от ЗКПО отм. се е позовал, некредитиране на заключението на ССЕ в тази и част и неправилното обвързване на облагането по реда на ЗДДС отм. с облагането по реда на ЗОДФЛ отм. . Това възражение е неоснователно, като както данъчният, така и съдебният орган прилагат съответната материалноправна норма, която е действащо право към момента на възникване на правнорелевантния факт за данъчното облагане, поради което и в случая редакцията е тази за 2001 г., през която са "реализирани" процесните доставки, респ. разходите от тях. С изслушването на заключението по СИЕ не могат да се променят фактическите констатации и правни изводи, понеже експертът по нея е установил, че няма разлика между изкупената от ЗЛ отпадъчна хартия и тази която е продал от счетоводна гледна точка. Увеличаването на финансовия резултат в случая е обосновано от преценката, че финансовият резултат е намален поради сключени сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което при определяне на данъчната основа се вземат предвид сумите, произтичащи от търговските взаимоотношения. Поради това жалбоподателят е следвало да докаже твърденията си, че процесните доставки са реално осъществени, а не сключени с цел отклонение от данъчно облагане. С оглед на изложеното в конкретния спор при посочената от данъчния орган правна квалификация за отказване на правото на данъчен кредит и за увеличаване на финансовия резултат на ревизираното лице връзката между облагането с косвения и пряк данък при и по повод едни и същи доставки се явява задължителна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
При този изход от спора на ответната страна не следва да се присъджат съдебни разноски, понеже такива са присъдени с обжалваното решение, което е в съответствие с изискванията и съдържанието на чл.161, ал.1 изр. трето от ДОПК.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховния административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 228 от 2.07.2007 г. по адм. дело № 627 по описа за 2006 г. на Великотърновския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. З.Ш.