Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С. срещу Решение № 4008 от 14.06.2013 г. по адм. дело № 1381/2012 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 16 състав, с което е отменено Решение № 9600-0476 от 30.12.2011 г. на началника на М. С. за определени допълнителни задължения на "С"ООД по ЕАД №10BG005807Н0115895 от 27.12.2010 г. , ЕАД №10BG005807Н0006625 от 24.01.2011 г. и ЕАД №10BG005807Н0013107 от 14.02.2011 г. в общ размер на 11646,54 лв., представляващ ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на погасяването му, както и Агенция „М"ООД, гр. П., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Фактически установено по делото е, че с ЕАД №10BG005807Н0115895 от 27.12.2010 г. , ЕАД №10BG005807Н0006625 от 24.01.2011 г. и ЕАД №10BG005807Н0013107 от 14.02.2011 г. на територията на Р. Б. "С"ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока, представляваща различни марки тоалетен сапун и сапун за пране, общо 63 196 кг. нето. Стоките са с държава на изпращане Турция и изпращач "DALAN KIMYA ENDUSTRI A.S.", Турция, гр. И.. Към ЕАД са приложени външнотърговски фактури, съобразно които стойността на стоките е декларираната митническа облагаема стойност. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност представените търговски фактури ведно с останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката, са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация по силата на Спогодбата между правителството на РБългария и правителството на РТурция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, утвърдена с Решение №175 от 30 април 1998 г. на МС, ДВ, бр.87/98 г.

Установени са различия във фактурите при износа и вноса, като фактурите са с един и същ номер, с един и същ издател, но тази по вноса, за разлика от тази по износа - няма "серия G", като различни са условията на доставките и стойностите, като във фактурите по вноса, приложена към ЕАД от "С"ООД, поради което не може да се приложи принципа, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Липсата на съответствие в данните по така представените доказателства не изключва задължението за митническите органи да изложат мотиви защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на фактурите, приложени към писмото по линия на международното сътрудничество, а не на фактурите, представени от "С"ООД към вносните ЕАД, при положение, че фактурите са с един и същ номер и дата, издадени от износителя "DALAN KIMYA ENDUSTRI A.S.", Турция, без да са оспорени съответните фактури.

Едновременно с това следва да се посочи, че по делото няма данни, че митническата стойност да е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от Митническия кодекс на Общността, респ. чл. 36 и сл. от ЗМ. Различията в частни документи, каквито са издадените фактури, без да се извърши последователна и задълбочена проверка относно договорената и платената стойност, не може да е основание за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл.29 от Регламента, различна от декларираната от вносителя по съответните ЕАД и приложените към тях фактури. При неоспорени от митническия орган фактури, приложени към процесните 3 бр. ЕАД, не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос, по реда на чл. 29, §1 от Регламент № 2913/92.

Процесните фактури, издадени от износителя, представените квитанции за плащане на фактурираната стойност, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни, за да се формира извода, че декларираната от "С"ООД митническа стойност на процесните стоки е установената за плащане и реално платената цена. При липса на други доказателства за плащане правилно АССГ се е позовал на заключението на ССчЕ, съгласно което е налице плащане както на данъчната основа по фактурите, така и на ДДС по тях, за което по делото са представени копия от квитанции за плащане / 2 бр./ и 3 бр. вносни бележки.

С оглед разпределението на доказателствената тежест и съобразно писмените доказателства, представени от "С"ООД, правилен е изводът на съда, че митническите органи не са обосновали определянето по реда на чл. 29, § 1 от МКО на митническа облагаема стойност на стоките по процесните ЕАД, различна от декларираната. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по–висока от декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. Липсват мотиви в оспорения административен акт защо следва да се приеме за достоверна стойността по фактурата, получена по линията на международното сътрудничество, а не тази по фактурите, приложени към процесните ЕАД, след като се касае за частни свидетелстващи документи, издадени от едно и също дружество, при това - трето лице. В тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоките, посочена във фактурите, приложени към ЕАД на износителя, е действително договорената стойност, а не е тази, която вносителят е декларирал. В писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, не се посочва, че фактурите, представени от вносителя при митническото деклариране на стоката в България, са неистински. Правилен е изводът на първостепенния съд, че митническия акт не е мотивиран относно определената нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена.

По така изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4008 от 14.06.2013 г. по адм. дело № 1381/2012 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 16 състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Р./п/ В. П. В.П.