Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община С. против решение № 72 от 03.06.2009г., постановено по адм. д. № 29 от 2009г. по описа на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата на М. П. П. против отказа на кмета на община С. да издаде удостоверение за наследници на С. И. П., б. ж. на гр. С..
Ответникът по касационната жалба - М. П. П. не изразява становище по същата.
Заинтересованите страни - не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отменил отказ на кмета на община С., обективиран в писмо № 9400- 27306 от 12.12.2008г., с който на М. П. П. е отказано издаване на удостоверение за наследници на починалото лице С. И. П., поч. на 11.04.1941г. в гр. С., съгласно акт за смърт № 190/12.04.1941г., постановил е връщане на преписката на административния орган за издаване на удостоверение за наследниции е осъдил община С. да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски. Съдът е приел, че отказът за извършване на исканата административна услуга е незаконосъобразен, тъй като основанията за извършването й, посочени в Закона за гражданската регистрация, са налице.
Решението е правилно, същото е постановено в съответствие в приложимия материален закон. Обосновано съдът е приел, че достатъчно основание за извършване на административната услуга е представяне на акт за смърт на починалото лице, от което се установява, че фактът на смъртта е възникнал на територията на община С.. От това обстоятелство възниква задължението на общината да издаде исканото удостоверение за наследници.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. Съгласно ал. 3 , на чл. 1, гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.
Видно от текста на чл. 1 , ал.2 от закона, регистрите по ЗГР са два вида - регистри за гражданското състояние, в които се вписват юридическите факти от категорията на юридическите събития - раждане, брак, смърт и регистър на населението, в които се вписват останалите, подлежащи на регистрация данни по чл. 1, ал.3 от закона за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му и които, видно от текста на закона, са не само факти с правно значение, но и субективни права и правоотношения. Родството на лицето, по изричната законова разпоредба подлежи на вписване, като същото представлява съвкупност от права и задължения, т. е. е правоотношение на едно физическолице с роднините по права и съребрена линия. То подлежи на отразяване в регистъра на населението, а не в регистъра за гражданско състояние.
Сългасно императивната разпоредба на чл. 4, ал.3 от ЗГР, кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината, а според чл. 114 от закона поддържането на единната система за гражданска регистрация е вменено като задължение на общинската администрация. Данните, регистрирани в единната система за гражданска регистрация подлежат на предоставяне на лицата, за които се отнасят или на трети лица, когато са от значение за възникване, съществуване изменение или прекратяване на техни законни права и интереси - чл. 106, ал.1 от ЗГР, а отказите от предоставянето им подлежат на обжалване по реда на АПК - чл. 107 от ЗГР.
От анализа на посочените законови текстове става ясно, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които да се черпи информация относно родството на жалбоподателката по отношение на наследодателката С. И. П., л. ж. на гр. С. , с оглед издаване на удостоверение за наследници, е вменено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета на общината. Той е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на този закон. Административният орган не може да се позовава на неизпълнение на задължението си, произтичащо от ЗГР за попълване и поддръжане на регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация,
за да постанови отказ да се предоставят данни и да се извърши въз основа на това административна услуга на физическо лице. Изричната норма на чл. 24, ал.2 от ЗГР сочи, че въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения, редът за което се определя в правилник. Безспорен е отрицателният факт, че правилник по чл. 11, ал.2 от закона не е приет, не съществува и друг подзаконов нормативине акт, уреждащ материята относно реда за издаване на удостоверия въз основа на регистрите за населението. Това обстоятелство обаче не може да бъде противопоставено на субективното право на гражданите да получат данни, касаещи собствената им регистрация, във връзка с осъществяване на свой защитим от закона интерес. Б.ето на централната и местната администрация за попълване на нормативната база с предвиден в закона подзаконов нормативен акт и за обновяване на информационната система ЕСГРАОН, не може да бъде законосъобразен мотив за отказ да се издаде административен акт по реда на ЗГР.
Правилно съдът е приел за неоснователен довода на административния орган правата на гражданите да бъдат защитени по реда на чл. 542 от Гражданския процесуален кодекс.
На първо място охранителното производство, уредено в Глава петдесета на ГПК - Установяване на факти, намира място само в случай, че даден факт с правно значение, за който е предвидено удостоверяване чрез документ, съставен по надлежен ред, не е бил съставен, или макар и съставен, е изгубен или унищожен. В частност това касае несъставяне, изгубване или унищожаване на акт за гражданско състояние, който е част от регистъра за гражданско състояние. В хипотезата на липсващ акт за гражданско състояние / напр. акт за смърт/ това производство намира приложение. В случая,
въз основа на такъв документ - акт за смърт, се иска удостоверяване на данни, регистрирани в регистъра на населението, който, както се установява от ЗГР, е различен от регистъра за гражданското състояние.
На второ място - производството по чл. 542 от ГПК намира приложените само досежно юридически факти с правно значение, а не за установяване на правоотношения каквито са степените на родство по права или съребрена линия, посочени в удостоверението за наследници, чието издаване се иска. Установяването по съдебен ред на правоотношения се извършва в общото исково производство, съгласно чл. 124 от ГПК / чл. 97, ал.1 от ГПК отм. и то в предвидения в закон случай - чл. 124, ал.3 от ГПК. Правилата на исковото производство изискват правото на иск да се осъществи по отношение на страна, оспорваща правоотношението. Ако общината не е ответник по този иск, няма как да бъде обвързана от силата на присъдено нещо на съдебното решение. Освен това, наличието на друг специален процесуален ред за осъществяване на правата на гражданите, прегражда правото на установителен иск по чл. 124 от ГПК.
На трето място - съдебното решение на гражданския съд не може да замести исканото удостоверение за наследници, което по см. на чл. 21 ал.2 от АПК е административен акт и именно то се изисква от гражданите за представяне в редица специални закони. То може служи за попълване на данните от регистъра на населението, ако общината е обвъзрана от него, но не замества административтото волеизявление, обективирано в декларативния административен акт.
По изложените съображения, решението на Административен съд - Сливен като правилно следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 03.06.2009г., постановено по адм. д. № 29 от 2009г. по описа на Административен съд - Сливен. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. И./п/ Т. К. Т.К.