Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Б. П. от с. Д. В., обл. Монтана, чрез пълномощника й - нейна дъщеря - Г. К. П., против решението от 23.06.2008 г., постановено по адм. дело № 269/2008 г., по описа на Административен съд - Монтана, ІІ състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1872 от 26.05.2006 г., на кмета на община М., с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е признато на И. И. И. правото да придобие собствеността върху имот №2469, м. "VІ център", землище Монтана, с площ от 1419 кв. м.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилното конституиране на страните, в това число и ответника, както и поради необосновани изводи на съда относно правата на собственост върху спорния имот - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, да се преразгледат фактите и да се даде възможност на наследниците да получат наследствения си имот, а не същият да се ползва от ползуватели, поради ощетяващия ги § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответникът - кметът на община М. не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни -

П. З. Й., Г. З. П., Б. П. К., П. М. К., Т. М. Б., Б. И. Б., И. Г. И., С. К. П., В. К. Й. също не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на предявеното в нея основание за касационна отмяна.

Сочи, че възраженията в нея се свеждат до това, че две от заинтересованите страни - Б. М. Б. и И. И. И. не са били надлежно призовани по делото и че вместо тях в процеса са участвали други лица. Основно правило в административния процес е,...