Производството е по реда на чл.208 и сл. във вр. с §4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с §5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "БИО-ХРИСТ" ЕООД - гр. В. Търново, представлявано от У. М. К. Кирчев, против Решение № 432 от 18.10.2006 год., постановено по адм. д. № 779/2005 год. на Великотърновския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата против ДРА № 484/15.09.2005 год. на ТДД гр. В. Търново, потвърден с Решение № 834/25.11.2005 год. на Д. Д. „ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В. Търново, с което е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 47308,20 лв. по четири броя фактури, издадени от „Флеш - А” ЕООД и „Амарел” ЕООД, както и в частта за присъдени разноски в размер на 1286 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл.130, ал.4 от ДПК отм. . Излагат се подробни съображения, че по процесните фактури е осъществено данъчно събитие, налице е реална доставка, поради което съдът неправилно е приел, че не е налице съответното право на данъчен кредит за получателя по тях. Касаторът моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отмени ДРА и да признае право на приспадане на данъчен кредит. Претендира разноски.

Ответната страна - Д. Д. „ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В. Т. чрез пълномощника в приложен писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата по подборни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че е не е доказана реалността на доставката на процесната стока.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата...