Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ИВАНОВ И СИН – ЯНКО МУТАФЧИЕВ", представляван от Я. И. М., против решение от 23.07.2007 г. по адм. дело № 01327/2006 г. на Софийския градски съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу ДРА № 289 от 08.08.2005 г. на ДП "Подуяне" в обжалваната му част, потвърдена с решение № 3332 от 16.12.2005 г. на регионалния данъчен директор на София, с която на данъчнозадълженото лице е определено данъчно задължение – ДДС за довнасяне, в размер на 14 142,71 лв. и лихва за просрочие в размер на 1 915,25 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, без да сочи конкретни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което бъде уважена жалбата му срещу цитирания по-горе ДРА.

Ответната страна – директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – София при ЦУ на Националната агенция за приходите, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І А отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба на ЕТ "ИВАНОВ И СИН – ЯНКО МУТАФЧИЕВ" е процесуално допустима, но е неоснователна.

С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу ДРА № 289 от 08.08.2005 г. на ДП "Подуяне" в обжалваната му част, потвърдена с решение № 3332 от 16.12.2005 г. на регионалния данъчен директор на София, с която част на данъчнозадълженото лице е определено данъчно задължение – ДДС за довнасяне, в...