Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Топлофикация-Перник" АД - гр. П., против решение № 1021 от 05.06.2013 г., постановено по адм. дело № 310 от 2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) със седалище Благоевград, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Димова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на разглеждане от Административния съд - Благоевград, е законосъобразността на акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 28.07.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, с който е установено задължение на "Топлофикация-Перник" АД - гр. П., по разрешително за водоползване № 1599 от 21.05.2003 г. на министъра на околната среда и водите в размер общо на 76 942,70 лв. за периода 01.01.2005-31.12.2010 година.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Топлофикация-Перник" АД срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 11 от 28.07.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград. Съображенията за това са били, че дължимите такси за водоползване за периода 01.01.2005-31.12.2010 г. за промишлени цели и за охлаждане са правилно изчислени и са изискуеми; размерът на таксата е бил определен на базата на месечни справки от режимните графици и констативните протоколи на БДЗБР - Благоевград. За да достигне до тези изводи, съдът се е позовал на приетата по делото счетоводна експертиза. Допълнително са развити съображения, че въпреки че разрешителното за водоползване № 1599 от 2003 г. е било със срок до 21.05.2009 г., то и след него "Топлофикация-Перник" АД е продължило да ползва вода, поради което била налице хипотезата на § 9 от ПРЗ на ЗВ. Съдът е приел, че изчислените от съдебно-счетоводната експертиза задължения на базата на тези писмени доказателства отговарят на така определените суми по АУПДВ. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съдът е отхвърлил възражението за погасяване по давност на част от сумите по акта.

Решението е законосъобразно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложените към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриването на действителното правно положение между страните относно размера на дължимите суми по разрешително за водоползване № 1599 от 21.05.2003 г., респ. обжалвания АУПДВ, счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани.

Във връзка с горното настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение, счита поддържаните от касатора възражения за неоснователни поради следното:

Твърдението в касационната жалба за неправилно възприета фактическа обстановка по отношение определянето на размера на задължението, установено с АУПДВ, е неоснователно. Това е така, защото при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалните норми решението е съобразено с дадените указания от Върховния административен съд с решение № 4666 от 03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 7306 от 2012 година.

Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с установяването на релевантните основания за издаване на акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) от 28.7.2011 г. - предмет на жалбата. Неоснователен е доводът, че фактите са установени и обсъдени неправилно. Издаването на акта е извършено в резултат на процедура по установяване на публично държавно вземане. Обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение по чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ се отнася до размера на задължение, по повод на което са издадени отделни АУПДВ, не съставлява нарушение на процедурните правила. Актът е връчен на дружеството и оспорен по установения ред, поради което не е нарушено и правото на защита на жалбоподателя.

Относно разрешеното право за водовземане е налице задължение за плащане на такса съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, като размерът е определен съгласно действащата към периода тарифа. В този аспект е било обсъдено първоначалното заключение на експертизата, както и допълнителното такова. Същите са били приети и неоспорени в съдебно заседание, което прави възраженията на касатора досежно размера на дължимите за водоползване суми голословни. Съгласно тези заключения ползваните количества вода са определени съгласно месечните справки по режимните графици за съответните години. В тази насока при постановяването на съдебното решение не е нарушен законът, а твърдението за несъответствие между сумата по поканата за доброволно изпълнение и АУПДВ, поддържано като довод за неправилност в касационната жалба, не е относимо към спора, който е акцентиран върху законосъобразността на акта. Не съществува законова пречка за изготвяне на отделни актове по повод посоченото в поканата вземане.

Неоснователно е твърдението, че съдът е приложил неправилно закона при обосноваването на извода, че наличието на производство по несъстоятелност не преклудира правото за принудително събиране на

приети вече вземания или извършено разпределение и удовлетворяване от остатъка при извършено разпределение (чл. 688, ал. 2 от ТЗ). Това е така, защото това възражение е било предмет на преценка и с решението на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 7306 от 2012 г., като съдът е приел, че задълженията - предмет на оспорения акт, не са погасени като непредявени в производството по несъстоятелност на основание чл. 739, ал. 1 от Търговския закон и възражението е неоснователно. Това се потвърждава от обстоятелството, че видно от приложеното по делото решение № 13 от 21.04.2009 г. по тълк. дело № 615 от 2006 г. на ОС - Перник, по отношение на "Топлофикация-Перник" ЕАД е открито производство по несъстоятелност с начална дата същата - 01.02.2009 г., и е назначен временен синдик. С решение от 24.03.2010 г. по същото дело е утвърден план за оздравяване на дружеството и е прекратено производството по несъстоятелност на "Топлофикация-Перник" ЕАД. Погасяващото действие на вземанията, които не са предявени в производството по несъстоятелност, произтича от разпоредбата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, но само когато длъжникът е бил обявен в несъстоятелност. Разглежданият случай не е такъв, тъй като окръжният съд само е открил производство по несъстоятелност и го е прекратил поради приемане на оздравителен план, без да се е стигнало до обявяване на дружеството в несъстоятелност.

Допълнителен аргумент е и чл. 695 от ТЗ, който предвижда одобреният списък да се допълва с последващи допълнително приети вземания. Неправилно касаторът се позовава на чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Тази норма е включена в глава четиридесет и седма "Разпределение на осребреното имущество и приключване на производството по несъстоятелност" на ТЗ, която е приложима само когато съдът прекратява производството по несъстоятелност с решение по чл. 735 от ТЗ. В случаите на утвърждаване на план за оздравяване и прекратяване на производството по несъстоятелност (чл. 707 от ТЗ), което е налице в настоящия казус, правата на кредиторите се запазват и няма пречка да се предявят и нови вземания. Правните последици от решенията по чл. 707 и 735 от ТЗ са различни, а не е предвидена възможност да се прилага чл. 739 при осъществяване на хипотезата на чл. 707 от ТЗ.

Поради изложеното следва, че съдът е постановил решението при правилно прилагане на материалния закон, както и при обоснованост на правните изводи относно законосъобразността на АУПДВ, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от посочените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1021 от 05.06.2013 г., постановено по адм. дело № 310 от 2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ А. Р. В.О.