Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОУИ", гр. С. при ЦУ на НАП, против Решение № 162 от 11.10.2007 год., постановено по адм. дело № 880 по описа за 2007 год. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ "Ж" състав, в частта, с която е отменен ДРА № 767/20.01.2003 год. на данъчния орган при ТДД - гр. К., потвърден с Решение № 445/11.03.2003 год. на Директора на РДД гр. С., относно определения финансов резултат на "Ивас" ЕООД, гр. Д. за 2001 год., дължимите данък общини, данък печалба и лихви, и в частта, относно начислени допълнителни данъчни задължения по ДДС за 2002 год., съгласно заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза на в. л. А. П. от 20.09.2007 год.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 АПК. По подробно развити в този смисъл съображения се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата изцяло. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба - "Ивас" ЕООД, гр. Д., представлявано от адв. Т. К., оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния му представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания съгласно чл.218 АПК и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна.

Настоящето производство е повторно, след като с Решение № 1898/22.02.2007 год., ВАС, І-во "А" отделение по адм. д. № 10703/2006 год. е отменил Решение от 17.05.2006 год. и е върнал делото за ново произнасяне на същия съд. Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 767/20.01.2003 год. на данъчния орган при ТДД - гр. К., потвърден с Решение № 445/11.03.2003 год. на Директора на РДД гр. С., с който на "Ивас" ЕООД - гр. Д. е увеличен финансовия резултат като са доначислени данък печалба в размер на 2673 лв. и данък общини в размер на 1980 лв. за финансовата 2001 год. по ЗКПО, както и ДДС в размер на 19733 лв. и са начислени лихви за данъчния период 01.05.2002 год. - 31.08.2002 год. Съдът е отменил този ДРА частично по заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза на в. л. Пендичева, предвид на което определения финансов резултат за 2001 год. следва да се намали с 19720 лв. и да бъде в размер на 55541 лв., дължимият данък общини следва да бъде в размер на 5554,10 лв., а дължимият данък печалба - 9997,38 лв. Приел, е, че по отношение на жалбоподателя "Ивас" ЕООД е приложима разпоредбата на чл.29, ал.6 ЗДДС в тази част, доказваща наличието на обективни пазарни предпоставки, дали основание за реализиране на част от доставките по цени, по-ниски от митническата облагаема стойност на всеки един от изброените автомобили. Решаващият съд е приел, че обективните пазарни предпоставки по чл.29, ал.6, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.20, т.5, б."б" са доказани с изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, поради което разпоредбата на чл.29, ал.5 от ЗДДС се явява неправилно приложена от страна на ревизиращия орган и неговият акт се явява незаконосъобразен. При обсъждането на експертното заключение съдът е отчел обстоятелството, че представените в заключението на приетите по делото автотехнически експертизи пазарни цени съответстват на реалното движение на цените на свободния пазар за съответния регион, като експертът е определил стойността след проучване на пазара, обяви в специализирани списания, практика при оценката на МПС в СГС.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с целия събран по делото доказателствен материал и при правилно прилагане на материалния закон. В правилни и аргументирани мотиви съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните по делото и е изложил своите съображения относно наличието на обективни пазарни предпоставки и приложението на хипотезата на чл.29, ал.6, т.1 ЗДДС, която изключва прилагането на правилото на чл.29, ал.5 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗДДС при прехвърляне на собственост върху моторно транспортно средство данъчната основа е по-високата между определената от страните и пълната застрахователна стойност на транспортното средство, определена по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси, освен, когато този закон е предвидил друго. Това изключение е посочено в нормата на чл.29, ал.5 от ЗДДС. В този смисъл е и последващото изменение на разпоредбата на чл.30, ал.2 (ДВ, бр.45 от 2002 год.) - че при прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл.29 от този закон, и застрахователната стойност на превозното средство. Според разпоредбата на чл.29, ал.5 ЗДДС в приложимата редакция данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос. С. чл.31, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Анализът на правната уредба налага извода, че вносителят заприходява стоката по цена на придобиването, увеличена с разходите по доставката, и ползва като данъчен кредит начисления в митническата декларация за внос ДДС. При последваща продажба за транспортните средства начислява данък върху митническата облагаема стойност, ако продажната цена и/или застрахователната стойност са по-ниски от нея. В данъчната фактура, с която се прехвърля собствеността върху вещта, се отразяват определената между страните продажна цена и начисленият ДДС върху данъчната основа. В разпоредбата на чл.29, ал.6 от ЗДДС са регламентирани изключенията, при които ал.5 не се прилага, и едно от тях е това по т.1, а именно наличие на обективни пазарни предпоставки, които регистрираното лице докаже по безспорен начин.

Това е и основният спорен въпрос между страните по делото, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, а именно налице ли са обективни пазарни предпоставки, които да определят продажба на употребяваните превозни средства на по-ниска стойност. За опровергаване на констатациите в ДРА, които по силата на чл.108, ал.8 от ДПК отм. в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното, от страна на жалбоподателя е поискано и допуснато изслушване на съдебно-технически и съдебно-счетоводни експертизи. По отношение на тези два вида експертизи, приети неоспорени в производството, съдът е приел, че с тях се опровергават частично констатациите в ДРА и се потвърждава тезата на жалбоподателя, че по отношение на тях са налице условията по чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДС. Съдът правилно е кредитирал тези заключения, като ги е преценил заедно с останалите доказателства по делото съгласно разпоредбата на чл.157, ал.3 ГПК и предвид тях е приел, че с оглед коригираните стойности се получава доначислен в повече от данъчните органи ДДС и увеличен финансов резултат. Така постановеното решение е правилно, като не се констатират твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон. При изготвяне на експертното заключение на автотехническата експертиза вещото лице е взело предвид проучванията на пазара, обявите в специализираните списания и др. и в този смисъл неоснователно е възражението, че в него липсват данни по какъв начин е извършен анализът на оценката на отделните автомобили, още повече, че самите данъчни органи не оспорват това, че експерти са работили с едни и същи данни за състоянието на процесните транспортни средства. Освен това следва да се отбележи, че повечето от възраженията в касационната жалба са такива против анализа и оценките, дадени в заключението на вещото лице. Те не могат да бъдат предмет на касационното производство и е следвало да бъдат повдигнати пред решаващия съд в момента на приемане на заключението, което не е оспорено от процесуалния представител на касатора.

Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 162 от 11.10.2007 год., постановено по адм. дело № 880 по описа за 2007 год. на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ "Ж" състав .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. М.Ч.