Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаЕ. М. по адм. дело № 5492/2021

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- /ОДМВР/-София, чрез пълномощника му юрк. Р. срещу решение № 77/04.03.2021 г., постановено по адм. дело № 372/2020 г. от Административен съд Кюстендил.

В касационната жалба се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – К. Й. от гр. Дупница, чрез пълномощника си адв. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице сочените от касатора отменителни основания. С изменението на чл. 232 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е отпаднало изискването „другата длъжност“ да е равностойна на заеманата до прекратяването на служебното правоотношение и единствено условие, за да се извърши възстановяване, е тази „друга длъжност“ да е в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от с. з.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд-Кюстендил е заповед с рег. № 517з-3679/20.07.2020г. на директора на ОДМВР-София, с която на осн. чл. 143, ал. 1, т. 6 вр. чл. 232 ЗМВР, чл. 7, ал. 1, т. 5 и чл.11 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и протокол рег. № 517р-14020/20.07.2020г.,издаден във връзка с влязло в сила решение е преназначен инспектор К. Й. -полицейски инспектор IV степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - на изпълнителска длъжност „полицейски инспектор V- степен /Териториална полиция/ в група „Охранителна полиция“ на Районно управление - Костинброд при ОДМВР - София.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, като в мотивите си е приел, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон – чл. 232 ЗМВР. Съгласно текста на нормата при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1.

По спорните въпроси - относно прилагането на чл. 232, изр. второ вр. чл. 143, ал. 1 ЗМВР съдът е приел, че предложената на жалбоподателя длъжност следва да бъде със същия ранг, съобразена с изпълняваните функции и притежаваната квалификация; да е съобразена с професионалния опит на лицето, неговото образование и допълнително придобити квалификации.

Решаващият извод на съда е, че макар предложената на Йорданов длъжност да е от същия вид/ изпълнителска/- отправеното предложение не отчита наличие и на други вакантни длъжности от същия вид, даващи възможност на служителя за избор - на по благоприятна за него. Прието е, че административния орган е действал в разрез с принципа да упражнява правомощията си разумно, добросъвестно и справедливо.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.Постановено е при неправилно приложение на материалния закон.

Няма спор по фактите. Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно. Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъждайки ги е стигнал до неправилно тълкуване на материалния закон, което не се споделя от настоящата инстанция.

Сочената по-горе разпоредба на чл. 232 от ЗМВР изисква при невъзможност служителя да бъде възстановен на предишната длъжност, другата длъжност, която му е предложена да е в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1, в случая –изпълнителска.Не се спори между страните по делото, че към датата на възстановяване на служителя длъжността, заемана от него преди прекратяване на служебното му правоотношение не е вакантна. Ето защо органът по назначаване събира доказателства към тази дата за наличието на свободни ръководни длъжности в отделните структури на МВР. Една от вакантни длъжности е предложена на жалбоподателя и същата е приета от него, поради което с оспорената заповед е преназначен. Ето защо, обратно на приетото от първоинстанционния съд за приложението на разпоредбата на чл. 232 ЗМВР настоящата инстанция намира, че е достатъчно да се предложи на лицето длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР

Необосновано е прието в първоинстанционното решение, че предлаганата длъжност, следва да е равностойна, което от своя страна означава да бъде със същия ранг, с професионалния опит и с изискването за образование. След промяната на чл. 232 ЗМВР/-ДВ бр. 97 от 2017г./ изискването длъжността да е равностойна е отпаднало, поради което за правилното прилагане на закона условието за възстановяване е другата длъжност е налице едно законово изискване - да е в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР.С оспорената заповед това изискване е спазено.

По изложените съображения обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон-чл. 232 от ЗМВР следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на К. Й. против Заповед с рег. № 517з-3679/20.07.2020г. на директора на ОДМВР-София като неоснователна бъде отхвърлена.Предвид изхода на правния спор и липса на искане от страна на касатора, разноски не се присъждат . Воден от горното, ВАС, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 77/04.03.2021 г., постановено по адм. дело № 372/2020 г. от Административен съд Кюстендил и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Й. от гр. Дупница против заповед с рег. № 517з-3679/20.07.2020г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Еманоил Митев

/п/ Мария Николова