Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЗАХАРИНКА ТОДОРОВАНИКОЛАЙ ГУНЧЕВМАРИЯ НИКОЛ. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаЗ. Т. по адм. дело № 5506/2021 Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на Д. В. и А. В. чрез процесуален представител адв. И. И., за отмяна на влязло в сила решение № 3627/29.05.2019 г. по адм. дело № 5069/2017 г. по описа на Административен съд - София град, оставено в сила с решение № 9745/16.07.2020 г. по адм. дело № 8984/2019 г. на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК.

Ответникът – директор на дирекция „Общински строителен контрол“- СО, не изразява становище по молбата.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е за отмяна на влязло в сила решение, подадено е от страни по делото и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

С решение № 3627/29.05.2019 г. по адм. дело № 5069/2017 г. по описа на Административен съд - София град, е отхвърлена жалбата на Д. В. и А. В., срещу заповед № РА-30-78/15.03.2017 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ - СО, с която на основание чл. 225а, ал.1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, им е наредено да премахнат незаконен строеж „Надстройка на жилищна сграда /тавански етаж/ с промяна на покривната конструкция и завишаване на кота корниз, находящ се в УПИ IX-9, кв. 18, м. „Трета извънградска част“, по плана на гр. София, с адм. адрес [адрес].

По делото е установено, че съществуващото подпокривно пространство на едноетажната жилищна сграда, е преустроено в тавански жилищен етаж със законно издадени строителни книжа през 1977 г. Констатирано е също извършването на нов строеж, представляващ едноетажна надстройка на двуетажна жилищна сграда, т. е бившият тавански етаж, който е бил с надзид от 1.50 м от югоизток и северозапад, се е превърнал в нормален етаж със светла височина от 2,57 м и над него е изграден допълнително тавански етаж със скосявания. За посочения строеж не са издадени строителни книжа и е отречена неговата търпимост, поради което заповедта за премахването му е приета за законосъобразна.

С решение № 9745/16.07.2020 г. по адм. дело № 8984/2019 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Искането за отмяна, предмет на настоящето производство, е неоснователно.

Отменителното основание по чл. 239, т. 1 АПК, се основава на прилагането на писмо изх. № РСЦ20-ГР94-114-(1)/24.11.2020 г. от главния архитект на община Средец, в което е посочено, че в техническия архив на района се съхраняват виза за проектиране от 02.11.1976 г. за преустройство на таванско помещение за жилище по § 148 от ППЗТСУ с надзид до 1, 5 м и двускатен покрив на едноетажна жилищна сграда в парцел XVI-9, кв. 18, „Трета извънградска част“, с адм. адрес [адрес] и строително разрешение № 114/14.01.1977 г. за преустройство на таванско помещение на жилище по § 148 ППЗТСУ за сграда на [адрес]. В писмото е отбелязано, че не се съхранява одобрения архитектурен проект към одобреното строително разрешение. Именно тази констатация е счетена от искателите като ново обстоятелство, обуславящо отмяна на влязлото в сила решение. В изслушаните две съдебно - технически експертизи по адм. дело № 5069/2017 г. по описа на Административен съд - София град е прието, че съгласно проектната документация към строителното разрешение от 1977 г. кота корниз е 5,65 м, а кота било 8,5 м. Според искателите, поради липсващия проект е установено само последващото положение, но не и предходното и не може да се прецени дали е налице нов строеж.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство, т. е. да не е налице процесуална пасивност на страната, позоваваща се на т. 1, чл. 239 АПК. Освен това „новооткритите“ документи следва да установяват факт /факти/, които са относими и релевантни за спора, т. е. били са твърдяни в хода на производството, но не са могли да бъдат доказани по надлежния ред, въпреки проявена процесуалната активност на страната.

В случая, и в Констативен акт №2/9.12.2016 г. (л.17 по адм. дело № 5069/2017 г. на АССГ), и в Констативен протокол за проверка на обект от 06.12.2016 г. (л. 34) е отчетено, че в район „Средец“ СО не е открита архивна документация за УПИ IX-9, кв. 18, м. „Трета извънградска част“ по строително разрешение № 114/14.01.1977 г., т. е посоченото в писмо изх. № РСЦ20-ГР94-114-(1)/24.11.2020 г. от главния архитект на община Средец е било вече известно и констатирано от административния орган и е представлявало част от доказателствения материал по преписката и делото. В производството пред административния орган, както и пред двете съдебни инстанции, настоящите искатели не са направили възражение в тази насока, не са отправили въпроси към вещите лица въпреки предоставената възможност и не са твърдели непълнота на събрания доказателствен материал, поради което проявената процесуална пасивност не може да бъде компенсирана в производство по чл. 237 АПК. До каква степен липсата на посочената проектна документация е съобразена в атакуваните по реда на отмяната съдебни актове, може да се преценява само в производство по редовен инстанционен контрол, но не и в настоящето производство, което е извънреден способ и се съобразява единствено с наличие на основанията по чл. 239 АПК, между които не е незаконосъобразност на съдебните актове. Следва да се посочи, че при проведения разпит в о. с.з. по първата назначена и изслушана СТЕ (л. 145, гръб), вещото лице коментира, че са му предоставени лични строителни книжа - от страна на първоинстанционните жалбоподатели, по отношение на извършеното надсторяване от 1977 г., въз основа на които са направени съответните изводи. Освен това, в инвестиционния проект от 04.07.2016 г., с възложители Д. В. и А. В., за оценка на техническото състояние на конструкцията на жилищната сграда на [адрес], предоставен като доказателство по първоинстанционното дело от процесуалните представители на жалбоподателите е отбелязано, че същият е изготвен въз основа на одобрен проект за надстройка на тавански етаж и позволителен билет №114 от 14.01.1977 г. (л. 105). Изрично е посочено, че одобреният проект от 1977 г. представлява т. 3 от приложенията към инвестиционния проект от 04.07.2016 г., но нито едно от общо петте приложения не е предоставено по делото. Изложеното може да обоснове извод, че проектът от 1977 г. не е в кориците по делото поради съзнателна преценка от страна на искателите.

Не е налице и твърдяното отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК, обосновано с изменението на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ (ред. ДВ бр.16/2021 г.), съгласно което не се изисква одобрен инвестиционен проект при реконструкция и основен ремонт на покриви. Според чл. 239, т. 3 АПК на отмяна подлежи съдебен акт, основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Изменението на разпоредбите от нормативен акт няма ретроактивно действие, а произвежда действие за в бъдеще, поради което не са налице основанията на чл. 239, т. 3 АПК. Отделно от това следва да се има предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК, съгласно която законосъобразността на административния акт се преценява съобразно материалния закон, действал към момента на издаването му. В случая законосъобразността на административния акт е преценена от съда съобразно действалите към датата на постановяването му материалноправни разпоредби. Последвалата промяна в нормативната уредба, не се отразява на законосъобразността на акта и не съставлява основание по чл. 239, т. 3, предл. 2 АПК за неговата отмяна по реда на извънредния способ.

С оглед на изложеното, искането Д. В. и А. В. за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т.1 и т. 3 АПК следва да се отхвърли като неоснователно, поради което Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. В. и А. В., за отмяна на влязло в сила решение № 3627/29.05.2019 г. по адм. дело № 5069/2017 г. по описа на Административен съд-София град, оставено в сила с решение № 9745/16.07.2020 г. по адм. дело № 8984/2019 г. на Върховния административен съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ З. Т. п/ Н. Г. п/ М. Н. п/ Бранимира Митушева