Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК

Образувано е по частна жалба на В. Х. Д., чрез адв. С. М. от АК -Пловдив срещу определение №313 от 11.06.2021г. по ч. гр. д. № 1303/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №8041 от 29.04.2021 на Пловдивски районен съд, 12 състав за връщане на искова молба на жалбоподателя В. Х. Д.,в частта относно заявения от него иск по чл.439 ГПК поради невнасяне на указаната му от съда държавна такса, каквато държавна такса съгласно чл 69, ал.1 т.1 ГПК в размер на 295лв е внесъл само другия ищец Н. Д..С една искова молба, предвид че са солидарни длъжници по оспорвано вземане в остатък от 7373,07лв и като са изтъкнали погасяването му по давност на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК по издадения през 2014г изпълнителен лист-поради бездействие на взискателя по образувано изп. дело №1566 от 2009г на ЧСИ Р. И., двамата ищци са сезирали съда с отрицателни установителни искове, че не дължат исковата сума, представляваща главница по запис на заповед от 15.11.2007г.Твърдението е, че въз основа на същия изпълнителен лист от 2009г, на 25.10.2017г отново е образувано изпълнително дело с взискател „Ф. И. А“ЕООД,цесионер по вземането. При тези процесуални факти жалбоподателят В. Х. Д. е поддържал, че съгласно чл. 72, ал.1 ГПК по исковата молба се дължи една държавна такса, която е внесена от другия ищец

Съображенията на въззивния съд да потвърди връщането на исковата молба, съответно прекратяването на гр. д №4244 от 2021г по описа на ПРС в частта относно заведения от жалбоподателя иск са почерпани от качеството на ищците-обикновени другари, които защитават различни свои интереси и решението спрямо тях може са е различно като резултат. Изтъкнато е, че разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима, тъй като давността тече, спира и може да се прекъсва за всеки длъжник само поотделно.

В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност. Според изпълнителния лист, двамата ищци дължат оспорваната сума в условия на солидарност, кредиторът има право да я получи само веднъж, което обосновава дължимост само на една такса при оспорване на вземането. Обратното води до нарушаване принципа на равнопоставеност и нееднакъв режим на третиране. Ако кредиторът предяви иска против двамата солидарни длъжници, би дължал една такса.

В изложение се изтъква основанието по чл. 280, ал.1 т.1 и чл.280 ал.1т.3 ГПК, за допускане до касационно обжалване по два свързано поставени въпроса: 1) При оспорване на вземане от двама или повече солидарни длъжници защитаваният интерес един ли е, или повече с оглед броя оспорващите едно вземане.2)Понятието защитаван интерес е предметът на делото или правата на длъжниците, застрашени от изпълнението на оспореното вземане. Основние по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се обосновава поради противоречие с опр. № 467/20.09.2011г по ч гр. д № 506/2011г на 3-то г. о на ВКС, като по втория въпрос се основанието на чл. 280 ал.1т.3 ГПК се обосновава с измененеието на чл.72 ГПК (ДВ бр.86/2017г) Законодателят използва понятието „защитаван интерес„, което няма легално определение и е неясно дали се свързва с интереса на всяка страна, или с оглед предмета на делото, в случая едно вземане.

Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, съображенията са следните:

Въпросите в изложението са произнесени от въззивният съд и е изпълнен критерия на чл. 280, ал.1 ГПК относно първия формулиран правен въпрос, но не е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с изтъкваната от касатора съдебна практика на ВКС.Определение№ 467/20.09.2011г по ч гр. д № 506/2011г на 3-то г. о на ВКС дава отговор на въпроса как се определя държавната такса, когато имущественият интерес касае едно благо, а основанията от които това благо се извежда, както и лицата, от които това благо се претендира, са повече от едно. По въпроса е дадено тълкуване на чл.72 ал.1 ГПК в редакцията на нормата преди измененията в ДВ бр.86/2017г, но в анотираният отговор е изведен същият принципен критерии, залегнал в изменението на чл.72 ГПК при двете действащи понастоящем алинеи на нормата. За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една дължавна такса, или както е разяснено в Опр.№ 467/20.09.2011г на 3-то г. о на ВКС, ако по делото се претендира едно благо -таксата е една, колкото и да са основанията от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които се претендира при наличие на общност на основанията.Последното условие – наличието или липсата на общност на основанията, е съобразено както при отговора на въпроса по ч гр. д № 506/2011г на 3-то г. о на ВКС, така и при настоящата редакция на чл. 72, ал.2 ГПК, доколкото при липса на общност на основанията, с предявени в една искова молба искове може да има защита на различни интереси и тогава държавна такса се събра „от всички интереси„. Незавизимо от броя на привлечените солидарно отговорни ответници, ищецът в чиято полза е налице пасивната солидарност ще дължи една държавна такса върху имуществения интерес, от което не следва, че оспорването на вземането с отрицателен установителен иск от всички, или някои от солидарно отговорните с една искова молба налага същото правило по отношение на дължимата държавна такса. Солидарността при длъжниците е в полза на кредитора и интересът по смисъла на чл. 72, ал.1 ГПК обема тази полза за него. При оспорване на дълга с отрицателен установителен иск обаче, разрешението относно държавната такса е диференцирано.Ако солидарните длъжници основават оспорването си на недействителност, засягаща еднакво всички тях, или изтъкват погасяване на вземането от техен съдлъжник, включително чрез реализирано принудително изпълнение спрямо него, тогава предявените искове са за защита на едно благо, при общност на основанията и се събира една държавна такса.Различен е случаят, при кото ищците -солидарни длъжници основават оспорването на изтекла погасителна давност, тъй като релевантно за давността бездействе на кредитора може да има само по отношение на всеки солидарен длъжник поотделно.

В установената практика на ВКС също е изяснен отделният интерес на длъжник при висящо и даже при още непредприето изпълнително производство да предяви последиците от погасителната давност по отношение на себе си с отрицателен установителен иск.В тези случаи, при съединяване на искове и съгласно ясно посоченият критерии на чл.72 ГПК в двете негови алинеи, е приложимо правилото на чл.72, ал.2 ГПК.Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК не се обосновава и не е налице. Съответното прилагане на закона не налага понятието защитаван интерес да бъде изяснявано чрез отхвърляне на една от посочените във втория въпрос на касатора две алтернативи: предметът на делото, или застрашеното право, ако се изпълни оспорено притезание. Както вече се изтъкна, обжалваното определение на Пловдивски ОС не е в противоречие с формираната практика на ВКС по въпроса за събираемата държавна такса по искове за защита на различни интереси, съотв. блага и

касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

По изложените съображения, ВКС ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение №313 от 11.06.2021г. по ч. гр. д. № 1303/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив

Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1 2.