Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н.Х от [населено място] срещу чл. 3, т. 3, б. „а“ в частта „пълнолетни български граждани“ от Наредба № 1 от 08 май 2014 година за финансово подпомагане на спортни дейности, издадена от министъра на младежта и спорта (обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 40 от 13 май 2014 година, изм. „Държавен вестник“, бр. 84 от 30 октомври 2015 година) и срещу чл. 1, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Инструкция за награждаване на спортисти с парични средства от Министерство на младежта и спорта за постигнати призови класирания през 2017 година, утвърдена със заповед № РД-09-105/21 февруари 2017 година, изменена и допълнена със заповед № РД-09-391/22 юни 2017 година и заповед № РД-09-477/03 август 2017 година на министъра на младежта и спорта.

В жалбата се навеждат оплаквания, че посочените текстове противоречат на чл. 4, чл. 30, чл. 34 и чл. 59а от ЗФВС (ЗАКОН ЗЗД ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) (ЗФВС), както и на чл. 4 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.).

По тези доводи с визираното в жалбите оспорване е направено искане за отмяна на подзаконовите нормативни актове.

Ответникът – министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител юрк. М.М, оспорва жалбата с искане да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения в подкрепа на доводите си излага в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. По допустимостта на жалбата:

Оспорването на подзаконовите нормативни актове, изцяло или в отделни техни разпоредби съобразно чл. 185, ал. 2 от АПК не е ограничено във времето.

Условие за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт е наличие на правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват тези актове имат гражданите, организациите и органите, чийто права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, жалбоподателят обуславя своя правен интерес с обстоятелството, че е родител на две непълнолетни деца, членове на националния отбор по кикбокс за татами стилове от 2010 година до настоящия момент, като финансира участието им в състезания, за което представя и доказателства. При тези данни следва да се приеме, че оспорващият има пряк и непосредствен правен интерес да оспорва посочените текстове от Наредба № 1 от 08 май 2014 година за финансово подпомагане на спортни дейности, тъй като е пряко засегнат от извършената с тях нормативна промяна.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че оспорващият Хаджигенов няма правен интерес от оспорване на посочените от него разпоредби на Инструкцията за награждаване на спортисти с парични средства от Министерството на младежта и спорта за постигнати призови класирания през 2017 година. Издаденият от министъра на младежта и спорта акт има за предмет награждаването с парични средства на спортисти, показали високи спортни постижения през 2017 година, а не финансово подпомагане. По делото не са представени доказателства, а и липсват твърдения в тази насока, за постигнати от синовете на Н.Х призови постижения в упражнявания от тях спорт през 2017 година. Доколкото атакуваната инструкция касае единствено спортни постижения през посочената година, то липсата на такива обуславя липсата на правен интерес от оспорване на уредените с нея условия и ред за награждаване на спортисти.

Правният интерес е процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата от категорията на абсолютните, като съдът е задължен да следи служебно за наличието му.

Интересът от оспорването на съответния административен акт трябва да бъде правен - т. е., оспорването трябва да цели премахването на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни за жалбоподателя правни резултати. В случая това не е така, тъй като - както беше посочено по-горе, инструкцията на министъра на младежта и спорта урежда условията и реда за награждаване на спортисти за постигнати призови класирания през изминалата 2017 година. При това положение, дори при отмяна на оспорената част от инструкцията, в правната сфера на жалбоподателя няма да е възможно да настъпят благоприятни за него последици.

Поради това подадената жалба в тази й част ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено.

По основателността на жалбата на Н.Х в допустимата й част:

При постановяване на решението си съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да проверява законосъобразността на подзаконовия нормативен акт на всички основания, което задължение произтича от чл. 196 във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146, т. 1 – 5 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Легално определение на нормативен административен акт се съдържа в текста на чл. 75, ал. 1 от АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 от АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията на Р. Б (КРБ) или закон органи. Обжалваният подзаконов нормативен акт в случая е издаден от министъра на младежта и спорта на основание чл. 63, ал. 1 и 2 и чл. 64 от ЗФВС. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗФВС държавата може да подпомага спортисти при условия и по ред, определени от министъра на младежта и спорта. Издаденият подзаконов нормативен акт е въз основа на законова делегация и в рамките на предоставената компетентност на министъра, поради което се явява издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена регламентираната законова процедура, както и законова форма. Приетата наредба е обнародвана в Държавен вестник (бр. 40 от 13 май 2014 година, в сила от 13 май 2014 година, изм., бр. 84 от 30 октомври 2015 година), съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5, изр. 1 от КРБ и чл. 37, ал. 1 от ЗНА.

Дейността по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като тази дейност следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 от АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗНА (в приложимата му редакция, обн. ДВ, бр. 46 от 2007 година) изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА в относимата й редакция, изрично възлага задължение на съставителя на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.

В настоящия случай от данните по делото е установено, че проектът на наредбата, заедно с мотивите към нея е публикуван на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта (ММС) на 07 април 2014 година за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица, като същият не е бил свален след изтичането на този срок и е наличен и към настоящия момент. По делото от страна на административния орган не са представени мнения и становища, като същия е задължен с разпореждане от 24 октомври 2017 година на съда да представи цялата преписка по издаването на подзаконовите нормативни актове, с оглед на което следва да се приеме, че такива не са постъпвали в министерството. След изтичането на срока за обществено обсъждане главният секретар на министерството на 22 април 2014 година е изпратил докладна записка до министъра на младежта и спорта относно изготвеният проект на наредбата, като на 08 май 2014 година наредбата е изпратена от министъра за обнародване в официалния раздел на „Държавен вестник“. По този начин разписаната в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА процедура е спазена, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяната на подзаконовия нормативен акт.

Към проекта на наредбата са изготвени и мотиви, доразвити в докладната записка до министъра, които макар и кратки, отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, мотивите, съответно доклада към него, трябва да съдържат: 1) причините, които налагат приемането; 2) целите, които се поставят; 3) финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4) очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5) анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В мотивите към наредбата и приложения по делото доклад до министъра на младежта и спорта е отговорено на изискванията на цитираната разпоредба, тъй като е извършен анализ на обществените потребности и на извършените нормативни изменения в ЗФВС, изискващи изменение и в подзаконовата нормативна база. След извършен анализ са посочени причините, които налагат изменението на нормативната уредба, а именно – с изработването на наредбата се цели материята да бъде разпределена между две нови наредби – едната, уреждаща финансовото подпомагане по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗФВС, а втората – подпомагането, изграждането реконструкцията и модернизацията на спортни обекти и съоръжения. В мотивите подробно са посочени целите и очакваните резултати от предлаганата промяна. Посочени, анализирани и прецизирани са редът за финансиране, както и отчетността и контролът при приложението на новите нормативни изисквания. Обсъдени са очакваните финансови разходи, като е прието, че предлаганата нормативна уредба няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет и този на Министерство на младежта и спорта. В мотивите е посочено още, че предлаганата промяна не транспонира право на Европейския съюз, с оглед на което такъв анализ не е бил необходим.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че при приемането на оспорения подзаконов нормативен акт не е допуснато съществено административнопроизводствено нарушение и на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Следва да се отбележи, че в настоящия случай излагането на кратки и не особено развити мотиви към проекта не влияе върху законосъобразността на административното производство по приемането на нормативния акт, тъй като в последвалия доклад до министъра, същите са били доразвити, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗНА.

По съответствието на наредбата с материалноправните разпоредби:

В жалбата се посочва, че чл. 3, т. 3, б. „а“ в частта „пълнолетни български граждани“ от Наредба № 1 противоречи на чл. 4 от ЗЗДискр., а именно, че е налице дискриминация по признак възраст. С чл. 3, в оспорената му част, е визирано, че право да бъдат финансово подпомагани за дейностите по тази наредба имат спортистите, които са пълнолетни български граждани, картотекирани към лицензирана спортна федерация. Тук следва да се отбележи, че финансовото подпомагане, съгласно наредбата не е насочено пряко към отделните спортисти, каквото е твърдението на оспорващия, а към съответните лицензирани спортни клубове, федерации и организации, които от своя страна и по своя преценка да разпределят получените средства между спортистите, участващи в тях. Също така следва да се посочи, че финансирането се извършва чрез изготвяне на проекти от кандидатите, с които ММС сключва договори за финансово подпомагаме, като спортните организации посочват спортистите, за чиято подготовка или участие ще бъдат изразходвани предоставените от министерството средства.

Ето защо, посоченото противоречие с разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. и твърдяната дискриминация по признак възраст, спрямо оспорения текст от наредбата в случая не е налице.

По същите съображения следва да бъде отхвърлена и твърдяната в жалбата материална незаконосъобразност на оспорения текст чрез противоречие с чл. 4 от ЗФВС и по-конкретно на т. 2 от същата.

Наведените в жалбата оплаквания за противоречия с чл. 30, чл. 34 и чл. 59а от ЗФВС също не са конкретизирани, а само са споменати от оспорващия. Според настоящия съдебен състав оспорената норма по никакъв начин не противоречи на посочените законови разпоредби, а напротив доразвива и конкретизира реда за финансиране на спортните организации от държавата и общините при приложението на новите нормативни изисквания, каквато, както се посочи по-горе, е и една от заложени в наредбата цели.

Следва да се отбележи още, че в Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, приета с Постановление на министерски съвет № 298 от 17 декември 2003 година, (обн., Държавен вестник, бр. 111 от 22 декември 2003 година, в сила от 01 януари 2004 година) с последвалите изменения и допълнения, издадена въз основа на законовата делегация от чл. 5а от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), са уредени редът и условията за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Финансирането на талантливи деца, в това число и деца-спортисти, с цел създаване на условия и насърчаването им за постигане на високи резултати са регламентирани в тази наредба, поради което е необосновано търсенето от страна на оспорващия на противоречия между текстове от Наредба № 1 от 08 май 2014 година със ЗФВС. Наредбата сочи субектите, изискванията, реда и размера за отпускане на стипендии за деца с дарби, сред които са тези под 18 години, постигнали високи резултати в областта на спорта.

Ето защо според настоящия съдебен състав, оспореният текст от подзаконовия нормативен акт не противоречи на посочените в жалбата разпоредби от ЗФВС (ЗАКОН ЗЗД ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА) и ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ).

На последно място следва да се посочи, че Наредбата съответства и с целта на закона, като същата е издадена с оглед прецизирането и недвусмисленото нормативно регулиране на условията за финансово подпомагане на спортните дейности, с оглед направените изменения в ЗФВС (ЗАКОН ЗЗД ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА).

С оглед горното след извършената цялостна проверка и при липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК, приложим на основание чл. 196 във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК, спрямо оспорения текст от Наредбата, жалбата в допустимата й част ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на Н.Х от [населено място] срещу чл. 1, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Инструкция за награждаване на спортисти с парични средства от Министерство на младежта и спорта за постигнати призови класирания през 2017 година, утвърдена със заповед № РД-09-105/21 февруари 2017 година, изменена и допълнена със заповед № РД-09-391/22 юни 2017 година и заповед № РД-09-477/03 август 2017 година на министъра на младежта и спорта и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 12493/2017 година по описа на Върховния административен съд в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х от [населено място] срещу чл. 3, т. 3, б. „а“ в частта „пълнолетни български граждани“ от Наредба № 1 от 08 май 2014 година за финансово подпомагане на спортни дейности, издадена от министъра на младежта и спорта (обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 40 от 13 май 2014 година, изм. „Държавен вестник“, бр. 84 от 30 октомври 2015 година).

Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

В останалата му част, решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.