Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. З срещу Решение № 356/12.12.2017 г. на Административен съд – С. З по адм. дело №445/2017 г., с което е отменена негова Заповед № 10-00-1435/19.07.2017 г. за премахване на строеж „Тераси“ в поземлен имот с идентификатор № 68850.504.5551 по кадастралната карта на гр. С. З като изграден без одобрени строителни книжа.

Ответникът „Плумер“ ЕООД е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Правилни са решаващите изводи на съда относно съществуването и тежестта на констатираните пороци на административния акт, а резултатът от съдебния контрол е съответен на тях.

1. а. В мотивите на административния акт строежът е описан като „Тераси – остъкляване и покриване на две тераси със западно изложение към ап. № 3 и стени от итонг в двата им края“, а с разпоредителната му част е наредено премахването на „Тераси“. В частта от констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, отнасяща се до изпълнението на строежа, то също е отъждествено с остъкляването, покриването на терасите и изграждането на стени в краищата им.

б. Следователно, действително е налице възприетото от съда противоречие между двете „части“ на заповедта – мотивната и диспозитивната, което препятства еднозначното заключение за индивидуализацията на строежа – дали би следвало да се премахнат в цялост терасите или извършените строително-монтажни работи по остъкляването и покриването им.

2. Преценката за законосъобразното упражняване на правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се осъществява според фактическите му основания, а между тях и подлежащата на изпълнение разпоредителна част на административния акт (чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК) е дължимо единство както с оглед изясняването на конкретните предели на възложеното за изпълнение със заповедта задължение и правото на защита...