Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 591/20.09.2017 г. по адм. дело № 830/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково, с което е отменено издаденото от този орган решение № 10155/22.05.2017 г. за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на У. Салех и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон,, и е поискано да бъде отменено.
Ответникът У. Салех, гражданин на Ирак, е поискал отхвърлянето на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Административният съд установил, че с молба № 105400-3229/04.10.2016 г. до Дирекция "Миграция", СДВНЧ – София У. Салех, гражданин на Ирак, с [етническа принадлежност], по вероизповедание – [вероизповедание], поискал предоставяне на статут. С чужденеца било проведено интервю на 13.02.2017 г., по време на което той е мотивирал молбата си за закрила с общата ситуация на несигурност в Ирак, както и присъствието на "ДАЕШ" (Da’esh- "Ислямска държава"). Посочил е, че не е имал проблеми в страната си на произход, не е бил осъждан или задържан, не е членувал в политическа партия или организация, както и в религиозна организация, не му е било оказвано насилие и не е получавал заплахи. Искал по-добро бъдеще за децата си, поради което целта на пътуването му е Германия или Белгия.
С решение № 10155/22.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на У. Салех по съображения, че не са налице предпоставките на ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) за предоставяне на търсената закрила.
Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията на чл. 59 АПК, но при съществено процесуално нарушение. Съдът посочил, че освен У. Салех, молба за закрила е подала и съпругата му Ш. Юсеф лично и като законен представител на децата им Х. Улаид, Р. Башир и С. Башир. Според разбирането на съда, молбите на членовете на семейството е следвало да бъдат разгледани в едно производство, за да се гарантира целостта на семейството, защото между двете производства има връзка и зависимост. Поради допуснатото нарушение, административният съд отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците по постановения отказ за предоставяне на закрила и върнал преписката за ново разглеждане.
Касационната инстанция намира, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Административният съд е направил погрешен извод за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Специалният ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) не съдържа правило, въвеждащо задължение за обединяване на преписките на членовете на семейство, които кандадатстват поотделно за предоставяне на статут. У. Салех е подал самостоятелна молба за хуманитарен статут, която е разгледана и оценена съобразно посочените от него обстоятелства, обосноваващи необходимост от търсената закрила. Съдът не е съобразил, че исканията за получаване на статут се основават на данни, свързани с личното положение на кандидата и решенията по тях се вземат индивидуално. В случаите, в които само по отношение на един от членовете на семейството съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността му, другите членове на семейството, за които не съществува такъв риск, могат да получат статут на основание на придобития от това лице статут (чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ)). У. Салех е съпруг на Ш. Юсеф, така че ако тя или той получи статут, всеки от семейството може да се ползва от него. По този начин законът създава гаранции за запазване целостта на семейството и за зачитане правото на семеен живот, предвидено в чл. 8, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Практиката показва, че всеки от членовете на семейство чужденци, подали молба за закрила, обикновено кандидатства за предоставяне на статут на собствено основание, въпреки че реално риск от тежки посегателства може да обоснове само един от тях и че ако той получи статут, такъв получават и останалите членове на семейството. И в този случай искането на кандидата е подадено в лично качество, поради което и решението на органа е взето според неговото индивидуално положение. То не е незакосъобразно, ако органът е разгледал поотделно подадените индивидуално молби за закрила, макар и от членове на едно семейство. Направеното от първоинстанционния съд преценка в обратния смисъл не се основава нито на данните по делото, нито на законово предписание и не може да бъде споделена.
При извършената проверка касационната инстанция констатира, че административният съд не е направил цялостна преценка на законосъобразността на административния акт, а го е отменил, излагайки само обсъдените горе съображения. При липсата на съществени за решаването на делото мотиви постановеното решение следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 591/20.09.2017 г. по адм. дело № 830/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково.
ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.