В.Ц е подала касационна жалба срещу решение №63/28.02.2017 г. по адм. дело №694/2016 г. по описа на Административния съд-Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед №1651/28.11.2016 г. на кмета на община В.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени заповедта на кмета на община В. и се присъдят направените разноски. Кметът на община В. не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед оплакването за нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. Решението не следва да се проверява за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като отнесените към тези основания оплаквания всъщност са такива за нарушение на материалния закон.
Административният съд е установил, че със заповед № 1313/28.09.2016 г. кметът на община В. назначил комисия, която да извърши проверка за установяване на излезли от употреба моторни превозни средства, паркирани или изоставени на терени, собственост на О. В. С протокол № 26-БД/14.10.2016 г., приложение №2, комисията констатирала, че на адрес: Враца, улица "Металург" № 11, вход А, e паркиран лек автомобил, марка "Москвич", на цвят - зелен, без табели с регистрационен номер. Комисията описала състоянието на автомобила, с налични двигател и скоростна кутия, капаци, седалки, калници, стъкла, габирити и мигачи, с карусерия, купе и гуми в лошо състояние. Според предписанието на комисията, автомобилът трябвало да се премести. На предното му стъкло бил поставен стикер за извършената проверка с дата: 14.10.2016г.,09.57 часа. Въз основа на констативния протокол комисията издала предписание № 26-50-20/14.10.2016 г. за преместване на автомобила. На собственика било указано да освободи заеманото общинско място в едномесечен срок, като премести автомобила на място, частна собственост. В предписанието било указано, че при неспазване на посочения срок моторното превозно средство ще бъде принудително преместено от лицензиран оператор на адрес ул.“Текстилец“ № 5 и разкомплектовано в случай, че в 14-дневен срок не бъде потърсено от собственика.
В.Ц, заявила се като собственик на автомобила, подала жалба до кмета на община В. срещу предписание №26- 50-20/14.10.2016 г., в която посочила, че превозното средство е било паркирано на прилежащ терен, върху който въз основа на отстъпено право на строеж е изградена жилищна сграда. Жалбоподателката притежавала в сградата обект, индивидуална собственост, и индивидуална част от правото на строеж, поради което имала право да ползва незастроената част от земята. С писмо от 01.11.2016г. кметът на О. В е приел, че жалбата е неоснователна и отново указал на жалбоподателката доброволно да изпълни предписанието. Впоследствие В.Ц подала жалба срещу предписанието до съда, но жалбата й била оставена без разглеждане по съображения, че актът не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване.
На 22.11.2016 г. с констативен протокол комисията при О. В установила, че предписанието по отношение на собствения на В.Ц автомобил не е изпълнено. Със заповед №1651/28.11.2016 г., на основание чл.23, ал.5 от Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управлението на отпадъците на територията на община В., кметът на О. В издал нареждане за принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство: лек автомобил, марка „Москвич“, зелен на цвят, без регистрационни номера, собственост на В.Ц, паркирано и/или изоставено на терен общинска собственост в град Враца, ул.“И. А“ № 7, пред жилищен блок „Металург“ № 11, като моторното превозно средство да се транспортира до център за разкомплектоване, собственост на “Й.К-Джордан 2001" ЕООД, притежаващ разрешително по чл.35 от Закон за управление на отпадъци и се разкомплектова не по-рано от 14-дневен срок от датата на приемането на автомобила за временно съхранение за сметка на собственика.
От правна страна съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила по чл.23, ал.1 и 2 от Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управлението на отпадъците на територията на община В.. Съгласно чл.23, ал.2 от наредбата с поставянето на стикер-предписание за преместване започва да тече едномесечния срок за преместване на изоставеното моторно превозно средство. В случая едномесечният срок за преместване на моторното превозно средство започнал да тече на 14.10.2016 г. Жалбоподателката узнала за даденото предписание за преместване на автомобила, видно от депозираната от нея жалба вх.№ 94000-16628/20.10.2016 г. Съгласно чл. 23, ал.5 от наредбата, ако в срока по ал.3 собственикът не изпълни предписанието, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за принудително преместване на излязлото от употреба моторно превозно средство на площадка за временно съхранение или в център за разкомплектоване за сметка на собственика. Съдът посочил, че тридесетдневният срок за преместване на моторното превозно средство изтекъл на 14.11.2016 г., като в този срок В.Ц не е изпълнила даденото предписание. С оглед на тези факти административният съд счел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че оспорената заповед е преждевременно издадена.
Съдът преценил като неоснователни и доводите на жалбоподателката, че има право да ползва общинското място, върху което е изоставен автомобила, на основание чл.64 от ЗС (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА), като отбелязал, че съобразно тази разпоредба суперфициарният собственик може да ползва земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото е постановено друго. Наред с това, по описанието в констативния протокол и издадената въз основа на него заповед, автомобилът бил изоставен на ул.“И. А“ № 7, пред блок “Металург“ № 11, Това място, част от улицата съгласно даденото описание и снимката, направена от комисията на 14.10.2016 г., попадало извън прилежащия терен към жилищния блок и представлявало публична общинска собственост. С тези мотиви административният съд отхвърлил като неоснователна подадената от В.Ц жалба.
Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. По определението на §1, т.17 от допълнителните разпоредби на ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ), отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. По делото е установено, че жалбоподателката, която е собственик на автомобил "Москвич", зелен на цвет, е паркирала автомобила върху място, представляващо общинска собственост. Автомобилът е бил изоставен на улицата, в лошо състояние и без регистрационни табели. Снет е от отчет и очевидно е извън употреба, поради което е бил третиран като отпадък по смисъла на §1,т.11 от допълнителните разпоредби на ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ), от който неговият собственик е длъжен да се освободи. Съгласно чл.167 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Те не могат да предоставят на трети лица ползването на част от обхвата на пътя, когато това ще затруднява участниците в движението. Служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират спазването на изискванията на ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) по отношение на изоставените или снетите от отчет моторни превозни средства на територията на общината. Общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ).
Жалбоподателката не е опровергала доказателствата, от които се установява, че автомобилът е бил изоставен на улицата, заемайки част от обхвата на пътя. Дори автомобилът да се е намирал върху терен, отреден за комплексно жилищно застрояване, от това не следва друг извод по съществото на спора, при положение, че теренът за комплексно жилищно застрояване също е общинска собственост и собствениците на жилища в изградената върху него жилищна сграда, нямат право да го ползват извън това, което е необходимо за ползването на сградата според нейното предназначение (чл.64 ЗС).
Касационната инстанция споделя и другия, направен в решението извод за липса на закононарушение, допуснато при издаването на обжалваната заповед, с оглед на факта, че заповедта е издадена при наличието на висящо съдебно производство, образувано по жалбата на В.Ц срещу предписание №26- 50-20/14.10.2016 г. за преместването на автомобила. Производството по адм. дело №656/2016 г. по описа на Административния съд-Враца е било прекратено с влязло в сила определение по съображения, че актът не подлежи на обжалване. Предписанието е акт, съставен в хода на административното производство, приключило с издаването на заповед №1651/28.11.2016 г. на кмета на община В.. Самото то не е индивидуален административен акт, тъй като не засяга право или законен интерес на лицето, към което е адресирано, и затова не подлежи на съдебно обжалване. Фактът, че В.Ц е подала жалба срещу предписанието, не създава задължение за кмета на община В. да изчака произнасянето на съда, при положение, че този акт е изключен от съдебен контрол за законосъобразност, както следва от разпоредбата на чл.21, ал.5 АПК.
Постановеното от административния съд решение за отхвърляне на жалбата на В.Ц срещу заповед №1651/28.11.2016 г. на кмета на община В. е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото разноските, направени от жалбоподателката, остават в нейна тежест.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА срещу решение №63/28.02.2017 г. по адм. дело №694/2016 г. по описа на Административния съд-Враца. Решението не подлежи на обжалване.