Главният архитект на район “Младост“ – Столична община оспорва Решение № 4873/18.07.2017 г. на Административен съд – София–град по адм. дело № 9254/2016 г., с което е прогласена за нищожна Заповед № РМЛ16-РА51-09/22.08.2016 г. на главния архитект на района, отменяща, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, Разрешение за строеж № 28/21.04.2016 г. на главния архитект за строеж „Общежитие за работещи“ със ЗП 169,18 кв. м. и РЗП 884,68 кв. м. в УПИ IV – 6269,6044,722 – за обществено обслужване, кв. 6, м. „Младост 1“, с възложители М.П и П.П.К претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответниците М. и П.Пи.
Ответниците М.П и П.П изразяват становище за неоснователност на оспорването и правилност на решението на АССГ. Претендират разноски.
Ответникът „Т. С. ЕАД не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на ДНСК в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Уредбата е специална и изключва приложението на АПК. Служебната проверка и отмяната по жалба на заинтересовано лице са два отделни способа за контрол на законосъобразността на разрешението за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват. Условията и редът за тях са уредени в ЗУТ – чл. 156 вр. чл. 149, ал. 3 и 5 и чл. 216 ЗУТ, като служебната проверка (от органите на ДНСК) не изключва контрола по жалба на заинтересовано лице.
2. Разрешението за строеж влиза в сила, ако не бъде отменено при служебната проверка и/или по жалба, респ. след изтичане на сроковете за произнасяне и обжалване след уведомяването по реда на чл. 149, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ. На влязлото в сила РС е придаден засилен стабилитет – чл. 156, ал. 5 ЗУТ, и то не подлежи на отмяна, вкл. и по извънредните способи.
3. Разрешението не подлежи и на преразглеждане /отзив/ по реда на чл. 91 АПК. Този ред е неприложим и защото обжалването на РС от заинтересовано лице не представлява оспорване на индивидуален административен акт по административен ред. То се развива не пред непосредствено по-горестоящ административен орган от общинската администрация /посочен в чл. 93 АПК за случаите по чл. 91 от кодекса/, а пред специализиран орган за контрол. Производството е специално и се развива по реда на чл. 216 ЗУТ, в който са изчерпателно посочени правомощията на контролния орган. На съдебен контрол подлежат неговите заповеди по допустимостта и по основателността на жалбите, а не самото разрешение.
4. Специалният ред за отмяна на РС изключва приложението на чл. 91 АПК, поради което отмяната му от органа, който го е издал, е извън неговите правомощия и се явява нищожна, без правни последици, както е приел и АССГ.
5. Нормата на чл. 156 ЗУТ дерогира общите правила на АПК за преразглеждане и възобновяване, при които се допуска отмяна на издаден административен акт. В случая отмененото с оспорената заповед РС не е влязло в сила, но това не влияе на крайния правен извод за липсата на компетентност на главния архитект да отмени издадения от него самия акт. Независимо от това дали разрешението е влязло в сила или не към датата на оспорената заповед, то главният архитект на района не е разполагал с компетентност да го отмени нито по реда на чл. 91 АПК, нито по реда на възобновяването по чл. 99 АПК.
Съдебното решение за обявяване на нищожността на заповедта за отмяна на строителното разрешение е правилно и следва да се остави в сила.
При неоснователността на касационната жалба разноски на касатора не се дължат. Заявените в срок разноски от ответниците М.П и П.П са недоказани поради липсата на представени доказателства за сторени такива и също не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4873/18.07.2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9254/2016 г. Решението е окончателно.