Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А.З, [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер] срещу Решение №239 от 25.11.2016 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело №179/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Златков срещу Заповед №90000/2011 от 03.01.2011 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – А.З, счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо, неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК.

Неправилно съдът приема за доказано отнемането на 39 контролни точки като се доверява на представените справки за нарушител и не назначава съдебно-техническа експертиза. Неправилно съдът приема, че производство по възстановяване на контролни точки не е провеждано, като не отчита подадената на 19.03.2010 г. молба за провеждане на обучение за частично възстановяване на контролни точки.

С оглед на доказателствата по делото счита извода на съда за законосъобразност на обжалваната заповед за неправилен. Излага подробно разбирането си за характера на принудителната административна мярка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. К.С, Адвокатска колегия, гр. К..

2. Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната заповед е законосъобразна – органът, при констатирано отнемане на всички контролни точки, правилно е отнел свидетелството за управление, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема то фактическа страна, че:

1. А.З е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство №22643151.

2. На 14.12.2006 г. началникът на сектор „Пътна полиция – Контрол на автомобилния транспорт“ в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. К., издава наказателно постановление №7276/06, с което на А.З за нарушение на чл. 50, ал. 1, чл. 147, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 140,00 лв. и са отнети 9 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на г - Златков на 02.02.2007 г. и не е обжалвано.

3. На 11.05.2007 г. началникът на сектор „Пътна полиция – Контрол на автомобилния транспорт“ в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. К., издава наказателно постановление №2125/07, с което на А.З за нарушение на чл. 38, ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв. и са отнети 9 контролни точки. Наказателното постановление е влязло в сила на 20.03.2010 г., след като с решение на Районен съд, гр. К., е потвърдено.

4. На 25.10.2007 г. началникът на сектор „Пътна полиция – Контрол на автомобилния транспорт“ в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. К., издава наказателно постановление №5581/07, с което на А.З за нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 40,00 лв. и са отнети 9 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на г-н Златков на 28.11.2008 г. и е влязло в сила след като влиза в сила разпореждане от 23.09.2009 г. на Районен съд, гр. К. по административно наказателно дело №1885/2008 г.

5. На 17.09.2009 г. началникът на Районно управление на Министерството на вътрешните – гр. К., издава наказателно постановление №3605/07, с което на А.З за нарушение на ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лв. и са отнети 7 контролни точки. Наказателното постановление е връчено на 17.12.2010 г. при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) и е влязло в сила на 24.12.2010 г.

6. На 13.04.2009 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. К., издава наказателно постановление №1175, с което на А.З за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 60,00 лв. и са отнети 5 контролни точки. Наказателното постановление е влязло в сила на 23.02.2010 г. след решение на Административен съд, гр. К., постановено по касационно административно наказателно дело №26/2010 г.

7. На 15.07.2011 г. началник на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. К., издава наказателно постановление №1971/11, с което на А.З за нарушение на чл. 150 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв. и са отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление е връчено лично на г-н Златков на 15.11.2012 г. и не е обжалвано.

8. На 03.01.2011 г., началникът на сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, издава, на основание чл. 171, т. 4 АПК Заповед №90000/2011, с която прилага на г-н Златков принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Заповедта е връчена лично на г-н Златков на 03.01.2011 г.

9. На 07.04.2016 г. г-н Златков подава жалба срещу Заповед №90000/2011 с искане съдът да прогласи нищожността й.

10. В хода на съдебното производство по делото е представена Заповед №Із-1393 от 09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП, с която началниците на сектор „Пътна полиция“ в областните дирекции са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА). ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че искането за обявяване на нищожността на Заповед №90000/2011 е неоснователно. Заповед №90000/2011 е валиден административен акт. Налице са материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, тъй като с влизане в сила на наказателните постановления на г-н Златков са отнети всички контролни точки, поради което той се явява неправоспособен водач.

Съдът приема, че заповедта е издадена при наличие на компетентност на органа и при формирано властническо волеизявление, в рамките на надлежно проведено административно производство и обективирано в писмена форма с необходимото съдържание.

Въз основа на това съдът прави извод за неоснователност на искането и го отхвърля.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК. Конкретните доводи, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебния акт са свързани с неизследването от съда на възстановяването на контролните точки.

Преди всичко следва да се посочи, че едно съдебно решение не може да бъде едновременно нищожно, недопустимо и неправилно.

За да бъде нищожно съдебното решение трябва да не отговаря на изискванията за валидно решение. В случая съдебното решение е издадено от надлежен орган – съд, функциониращ в надлежен състав съгласно чл. 164 АПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и волята на съда е изразена по начин, който позволява да бъде изведена. С оглед на това обжалваното решение е валидно.

За да бъде едно съдебно решение недопустимо трябва да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Това значи, че решението е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на производството или при липса на положителна. Видно от доказателствата по делото съдът се е произнесъл по искане за обявяване на нищожност на индивидуален административен акт от лице, което е адресат на акта, което значи при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство. Това прави съдебното решение валидно.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на твърдяните пороци не сочи. Налице е бланкетно твърдение за пороците съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася по тях.

Единственият довод на касатора е свързан с неизследването от съда на възстановяването на контролните точки. Но отказа на началника на сектор „Пътна полици“ от 24.03.2016 г. да удовлетвори молбата на г-н Златков за възстановяване на контролни точки не е предмет на настоящото съдебно производство. То е предмет на административно дело №144/2016 г. на Административен съд, гр. К. и на административно дело №1730/2017 г. на Върховния административен съд.

Предмет на обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение е единствено валидността на Заповед №90000/2011.

Както правилно е приел и съдът, за да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая е безспорно, че компетентността на органа, приложил мярката, е установена в закон - чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Безспорно е също, че органът, издал акта, надлежно е оправомощен, поради което правилно съдът е приел, че Заповед №90000/2011 е издадена от компетентен орган.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно, че исканата от закона писмена форма е спазена.

Що се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от самата заповед и доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези. Заповед №90000/2011 прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ поради отнети всички контролни точки на водача. Както сочи и съдът, доводите на касатора, с които иска съдът да обяви нищожността на Заповед №90000/2011 са свързани със съответствието на заповедта с материалния закон – чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Но противоречието на един акт с материалноправна норма – предпоставка за неговото издаване, не може само по себе си да доведе до нищожност.

Порокът нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, е преценка по съществото на акта.

За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, издаденият от него акт е в задължителната форма и с него не се налага явно престъпление или явно неизпълнимо положение, актът може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с предмета по чл. 171, т. 4 ЗДвП, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага очевидно престъпление и явно невъзможни положения. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на първоинстанционното съдебно производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност.

Видно от изложеното изводът на съда за валидност на Заповед №90000/2011 е правилен. Доводите на касатора за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №239 от 25.11.2016 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело №179/2016 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.