Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С.А, [населено място], [улица] срещу Решение №3540 от 26.05.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №2131/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Ангелов срещу Заповед №378 от 06.02.2017 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) е приложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство“ по отношение на лек автомобил, марка „Хамър“, модел „Н2“, регистрационен [рег. номер на МПС] . І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – С.А, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема, че доказателствената тежест за оборване на фактите от акта за установяване на административно нарушение е негова. Не е отчел, че органът по никакъв начин не е установил фактическата обстановка, като не е доказал как е установил наличие на фолио, на кои стъкла е било поставено, как е установил, че фолиото ограничава видимостта, измерена ли е светлопропускливостта на стъклата на автомобила. Съдът не е отчел разминаването във фактите посочени в акта за установяване на административно нарушение и в заповедта за прилагане на принудителната мярка, тъй като става въпрос за две различни хипотези на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) – намалена прозрачност и ограничена видимост. Съдът не е отчел, че органът не е установил налице ли е изключението на чл. 105, ал. 3 ЗДвП.

П. Р №154794 от 23.06.2017 г. на Софийския районен съд, с което е отменена т. 1 от наказателно постановление №17-4332-004292 от 29.03.2017 г. и Решение №163 от...