Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на началника на група „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С. З, гр. С. З, ул. „Г. И“ №6 срещу Решение №184 от 08.06.2017 г. на Административен съд, гр. С. З, постановено по административно дело №93/2017 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед №17-1228-000030 от 12.01.2017 г. на началника на група „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С. З, с която, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) на С.П е приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на група „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С. З, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилен счита извода на съда за липса на кумулативните предпоставки на чл. 171, т. 4 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Действително по делото не са представени доказателства за връчване на наказателните постановления, с които на г-н Павлов са отнети контролни точки, но той е заплатил наложените с тях глоби. Наред с това г-н Павлов, след изтичане на срока на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, не се е явил да получи свидетелството си, а при справка е установено изчерпване на всички контролни точки. С оглед на това г-н Павлов не е изпълнил задължението си за връщане на свидетелството.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-н Павлов. Касаторът се представлява от юрисконсулт М.А.

2. Ответникът по касационната жалба – С.П, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При липса на доказателства за съдържанието на сочените в заповедта наказателни постановления, както и при липса на доказателства за тяхното връчване и при неизпълнение на задължението за съхранение на наказателните постановления изводът на съда е правилен. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. С.П е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство.

2. На 12.01.2017 г., със Заповед №17-1228-00030, издадена на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, началникът на група „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С. З, прилага на С.П принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, тъй като с наказателно постановление №16192 от 08.12.2008 г., наказателно постановление №6824 от 03.09.2009 г., наказателно постановление №9238 от 11.12.2009 г., наказателно постановление №14-0284-000641 от 28.02.2014 г. и наказателно постановление №14-1228-002164 от 09.10.2014 г. са му отнети всички контролни точки.

3. В хода на съдебното производство, след указание на съда, органът представя:

а) наказателно постановление №14-0284-000641 от 28.02.2014 г., с което на г-н Павлов са отнети 6 контролни точки, връчено на г-н Павлов на 31.07.2014 г. и влязло в сила на 08.08.2014 г.;

б) наказателно постановление №14-1228-002164 от 09.10.2014 г., с което на г-н Павлов са отнети 14 контролни точки без данни да е връчено на г-н Павлов;

в) по отношение на останалите наказателни постановления декларира, че са унищожени;

г) справка – картон на водача, извлечение от автоматизираната информационна система;

д) Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП и Заповед №349з-95 от 11.01.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. С. З, за оправомощаване на длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. „а“ и т. 6 ЗДвП, между които е и началникът на група „Пътна полиция“ в областната дирекция. ІV. Първоинстанционното съдебно производство:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Приема, че непосочването на наименованието на нормативния акт в диспозитива на заповедта, а само на номера на разпоредбата не е съществено нарушение, тъй като нормативният акт е ясен от мотивите на акта.

Съдът приема, че заповедта е материално незаконосъобразна, защото не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 171, т. 4 ЗДвП – 1.) загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството. По делото не са представени, поради унищожение, наказателните постановления, въз основа на които на г-н Павлов са отнети 20 контролни точки. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба №І-157), органът е длъжен, когато с наказателното постановление са отнети контролни точки, да съхранява наказателното постановление до тяхното възстановяване, но не по-малко от пет години. Неизпълнението от органа на това негово задължение лишава съда от възможност да установи надлежно релевантните за прилагане на мярката факти.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед и я отменя. Изводът на съда е правилен. V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правил не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 АПК съдът не дължи произнасяне по него.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са два: относно доказването на отнемането на контролните точки и относно изпълнението на задължението за връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Видно от хипотезата на правната норма – чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията на нормата последица, а именно преустановителната принудителна административна мярка, е една – неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение.

Задължението за връщане на свидетелството за управление по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП възниква за водач, на когото са отнети всички контролни точки.

Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП всеки водач на моторно превозно средство получава определен брой контролни точки за отчет на извършените нарушения. Законодателят е приел, че извършването от водачите на определени по вид нарушения на ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) установяват загубване на изискуемите знания и умения за осъществяване на правно регламентираната дейност. Поради това е приел списък на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача се отнемат точки съобразно нарушението – чл. 6 от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба №Із-2539).

Тъй като контролните точки са пряко свързани с извършено конкретно нарушение законодателят е приел, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление - чл. 3, ал. 1 от Наредба №Із-2539. И това е логично, защото именно с наказателното постановление се установява и съответното извършено нарушение.

Поради горното, за да е налице отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в нормативните актове нарушения.

От така действащата нормативна уредба е безспорно, че за да се установи по надлежния ред отнемането на контролни точки е необходимо по делото да е представено наказателното постановление, с което контролните точки са отнети, и това наказателно постановление да е влязло в сила. Липсата на документа, въз основа на който е извършено отнемането на контролните точки значи липса на основание за тяхното отнемане, защото законодателят изрично е определил акта, чрез който контролните точки се отнемат. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят липсващото наказателно постановление. Съществуването на нормативни задължения, свързани със срока на съхранение на наказателните постановления, не могат да доведат до промяна на доказателственото средство, чрез което се доказва отнемането на контролни точки.

Неоснователни са доводите на касатора за влизане в сила на наказателните постановления поради заплащането от г-н Павлов на определените с тях глоби. Дали глобата е заплатена или не няма никакво значение за доказването на отнемането на контролните точки чрез сочените наказателни постановление. Спорът не е за размера на глобата, а за надлежно отнетите контролни точки и за техния брой, а без наказателните постановления този релевантен факт не може да се установи.

С оглед на горното, от факта, че по делото не са представени поради унищожение три от петте наказателни постановления, въз основа на които органът твърди, че г-н Павлов е изгубил всички контролни точки, води до единствения правилен извод направен от съда – недоказаност на фактическото основание за издаване на оспорената заповед.

Тъй като изискванията на чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 ЗДвП са кумулативни, липсата на едното прави безпредметна проверката досежно другото.

Видно от изложеното съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон. Решението е правилно е следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №184 от 08.06.2017 г. на Административен съд, гр. С. З, постановено по административно дело №93/2017 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.