Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - Варна, чрез процесуален представител, против решение № 24/15.09.2016 г. по адм. дело № 190/2016 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е обявена за нищожна негова заповед № 3-1313/21.04.2016 г. (неправилно посочена в съдебния акт година на издаване на заповедта – 2015 г.)
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Подробно са развити съображения за начина на формиране на възнагражденията в НАП. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е правилно издадена, въз основа на заповед № ЗЦУ-807/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, по силата на която директорите на териториалните дирекции на НАП издават заповеди за преназначаване на друга длъжност (от същата степен) в същата администрация по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д.Т – редовно призован, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна е установено, че към датата на издаване на обжалвания акт Д.Т е държавен служител в ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, на длъжност „главен инспектор по приходите“, ранг V старши за държавен служител в ТД на НАП Варна, Дирекция „Контрол“, Отдел „Ревизии“, Сектор „Ревизии“. В периода от 01.2011 г. до 04.2016 г., със заповеди на изпълнителния директора на НАП, както и с такива, издадени от директора на ТД на НАП - Варна, той е изпълнявал функциите на...