Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, против решение № 7760 от 07.12.2016 г. по адм. дело № 7637/2016 г. на Административен съд - София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се отхвърли първоначалната жалба срещу оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба - В.Д, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. В подкрепа на позицията си по делото, представя постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2017 г. на прокурор от Софийска градска прокуратура по досъдебно производство № 124/2016 г. по описа на СО на СГП, образувано и водено срещу Я.В, за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6 вр. чл. 301 НК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема за установено следното:

С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил заповед № 513з-5263/08.07.2016 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) на В.Д - младши инспектор, младши автоконтрольор I степен в 02 група "Пътен контрол" при сектор 01 "Организация и контрол на пътното движение" към отдел "Пътна полиция" - СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

По делото са установени следните фактически обстоятелства:

По повод постъпил сигнал с вх. № Я-10448/23.03.2016 г. от завеждащ консулска секция на К. И, в който се съдържа информация за евентуално извършено престъпление – искане на подкуп в замяна на съдействие за намаляване на глоба, от страна на полицейски инспектор Я.В, с докладна записка № 3286р-11903/25.03.2016 г. на началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР е докладвана на директора на СДВР предварителната проверка по случая.

Със заповед № 513з-2318 от 25.03.2016 г., директорът на СДВР е разпоредил да се извърши проверка за изясняване на данните за извършено дисциплинарно нарушение от старши инспектор Я.В и е определил комисия за извършване на проверката. Съдът е отбелязал, че в заповедта не е посочено името на жалбоподателя, като участник или присъстващ по време на разговора и предаването на пари от испанската гражданка и старши инспектора Видинов.

Във връзка с проверката е проведена среща между завеждащ консулска секция на К. И и служители на СДВР, от 23.03.2016 г., за което е изготвена докладна записка, в която е отразено, че от предоставен запис, се вижда, че при документиране на пътно-транспортно произшествие, полицейски инспектор подава папка на жена, която поставя няколко банкноти от по 20 лв., след което я връща на полицейския инспектор.

Наличният запис, който е направен с мобилен телефон, е предаден от испанската гражданка Р. Санчо, участничка в пътно-транспорното произшествие на 12.02.2016 г., на служителите на СДВР, за което е съставен протокол за доброволно предаване от 28.03.2016 година. В протокола за доброволно предаване е отразено, че се предава "видео и аудио запис, направен на 12.02.2016 г., както и 1 бр. снимка на рег. табела". Не е посочено на какъв носител е видео и аудио записа, дали се предава мобилния телефон, с който е направен или друг носител, дали е първичен запис или презапис.

Записът е прегледан от назначената за проверката комисия, която също е изготвила протокол от прегледа № 4332р-6440/28.03.2016 година. В протокола е отразено, че от видео и аудио материала е видно, че старши инспектор Я.В се намира на предната дясна седалка на служебния автомобил, подава през прозореца папка с АУАН за предявяване на участника в ПТП/жена/. В папката, повдигайки кочана с актовете, гражданката поставя няколко банкноти с номинал от 20лв., след което служителят прибира папката и я поставя на коленете си. Разговорът между полицейски служител и участничка в ПТП се води с помощта на нейна позната, която превежда от испански на български и обратно. И. В многократно споменава, че ще съдейства и с каквото може ще помогне на жената. Подробно й диктува какво да напише като възражение и я е уведомява, че е необходимо да отиде в ОПП-СДВР за издаване на наказателно постановление, което ще бъде в размер на 100 евро. Съдът е констатирал, че в протокола, не е отразено нищо относно другия служител от екипа, жалбоподателя В.Д.

В дисциплинарното производство е установено, че пътно-транспортното произшествие, което е предмет на записа, е станало на 12.02.2016 година. Същото е причинено от испанската гражданка Р. Санчо, на ул.„Л. К“ и ул.“ Ген. Паренсов“, около 16,30 часа. При получен сигнал за произшествието, на място е изпратен дежурен екип, в състав полицейските служители Я.В и В.Д.С е протокол за ПТП от 12.02.2016 г., изготвен от В.Д, в който е описано пътно-транспортното произшествие, както и акт за установяване на административно нарушение, съставен от Я.В. С наказателно постановление от същата дата на испанската гражданка Р. Санчо е наложена парична глоба в размер на 200лв.

От двамата служители са снети сведения на 27.03.2016 г., в които отричат да са искали или да са получавали подкуп.

На 28.03.2016 г. испанската гражданка Р. Санчо също е дала сведение за случилото се, потвърдено с нарочно изявление на 08.04.2016 година. В сведението от 28.03.2016 г. е описала възприетата от нея фактическа обстановка, същественото от която е: Колежката й Р. е превеждала разговора основно с един от двамата полицаи. Сочи, че й е предавала разговорите в резюме, в т. ч., че трябва да даде пари, за да не й вземат книжката. Предаването на разговора относно даването на пари се е състоял в автомобила на Р.Ц.С като изтеглила пари от банкомата, включила камерата на мобилния си телефон, т. к. е разбрала, че се извършва нещо нередно, че ще стане обект на „измама“. При отиването си до полицейския автомобил заедно с Р.Ц, полицаят, с който Р. разговаряла в началото, е седял до шофьорското място. Представила му документите, той й подал папка с документи през прозореца на автомобила, показал й къде да подпише, а тя попитала за парите на английски, след което той отговорил „да“. Тогава Р. Санчо оставила 200лв. между листата, след което служителят я прибрал и поставил на коленете си.

Сведенията са дадени и от познатата на Санчо – Р.Ц, която е превеждала при разговора между Я.В и испанската гражданка. В обясненията си, дадени на 13.04.2016 г., Р.Ц посочва, че не е превеждала на Р. Санчо указания да поставя в папка сума пари. Посочва, че единственото, което е превела във връзка с пари е, че глобата, която ще бъде наложена е 600лв. и отнемане на свидетелството за правоуправление за някакъв период. Твърди, че не е виждала Р. Санчо да прави запис. В. е, че единият полицай подава на Р. Санчо съставения акт и й показва къде да го подпише. Не е видяла как и кога испанската гражданка е сложила парите в папката.

За извършената цялостна предварителна проверка по случая, е изготвена справка рег. № 4332-6474/29.03.2016 година.

Със заповед № 513-з-2620/01.04.2016 г., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор В.Д, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина определен е състав на дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе производството.

В хода на дисциплинарната процедура са събрани и приобщени писмени доказателства, от служителя е изискано обяснение, отново е извършен преглед на аудио-видео запис на 15.04.2016 г. и 18.04.2016 г. от председателя на комисията по дисциплинарно производство и от един от членовете на комисията. В тях е отразено, че цялата кореспонденция по повод даването на парите се води между испанската гражданка и Я.В, а мл. инспектор В.Д присъства в автомобила на шофьорското място и оформя документите за пътно-транспортното произшествие.

Изготвена е обобщена справка, с рег. № 4332р-9091/03.05.2016 г., от комисията, назначена за извършената проверка по случая, в която отново е отразено, че при изготвяне на протокол за ПТП от 12.02.2016 г., в служебния автомобил, В.Д е присъствал и станал свидетел на разговор между полицейския инспектор Я.В и испанска гражданска, целящ да набави имотна облага, като обаче не е предприел действия да информира началниците си или съответните органи, независимо, че тези факти са достигнали до знанието му. В справката са изложени подробно обстоятелствата относно дисциплинарното нарушение и е формулиран изводът, че с действията си, осъществени на 12.02.2016 г. на описаното място и начин, жалбоподателят е извършил тежки нарушения на служебната дисциплина, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Посочено е, че това деяние на Дончев е станало обществено достояние чрез средствата за масова информация в предаването "Господари на ефира" по Нова телевизия. В тази връзка, назначената дисциплинарна комисия е предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В обжалваната заповед са инкорпорирани изложените фактически обстоятелства. Поведението на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина – не е предприел действия за предотвратяване на корупционните действия на Я.В и с това е нарушил на чл. 67 ЗМВР, съгласно който полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления; нарушил е също етичните правила: т. 19 – държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 – държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си; т. 50 и 51 – държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение и е длъжен да информира началниците си или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до негово знание, от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР. За извършените нарушения, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 213, ал. 1, т. 13 ЗМВР, на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съдът, при тези фактически установявания, е извел обосновани правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на предвидената в нормативната уредба дисциплинарна процедура. Обсъдил е наведените от жалбоподателя възражения за пороци по чл. 146, т. 2 и 3 АПК на оспорената заповед и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни.

При преценката за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон, след като е обсъдил доказателствения материал по делото, съдът е счел, че от изложените факти не се доказват вменените дисциплинарни нарушения на жалбоподателя. Поради това е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. В тази насока съдът е посочил, че по проведеното дисциплинарно производство са събрани множество писмени доказателства като кадрови справки, обяснения на участниците в производството, но в крайна сметка основно изводите за наличие на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя се базират изцяло на направения запис с мобилен телефон, който е предоставен на СДВР от испанската гражданка Санчо, направила записа. По съображения, че: 1. на записа не е направена техническа експертиза, която да даде становище относно автентичността и неманипулирането му или поне да е прегледан от техническо лице, притежаващо необходимите знания и което да даде становище относно достоверността на записа; 2. в протокола за доброволно предаване на аудио и видео запис от 28.03.2016 г. не е посочено на какъв носител е този запис, дали това е оригиналният запис и съответно се предава мобилния телефон, дали е направен презапис, не може да се приеме, че записът, въз основа на който е наложено наказанието, е автентичен, неманипулиран и съответно годно доказателствено средство. Съдът е подчертал, че използването на записи, направени с технически средства, с които едно лице бива уличено в извършено нарушение или дори престъпление като доказателствено средство е допустимо, но този запис следва да е събран по предвидения за това ред, или най-малкото да е проверен от компетентно лице относно неговата автентичност и неманипулираност. На второ място, съдът е посочил, че в първия протокол за преглед на записа, както и в докладните записки, които са станали основание за извършване на предварителна проверка по случая, изобщо не се споменава участието на жалбоподателя, дали той се вижда на записа, дали се намира в служебния автомобил или извън него. Информация, че той се намира в служебния автомобил се появява за първи път едва в предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу него, като никъде преди това не е документирано неговото име. При провеждане на дисциплинарното производство срещу Дончев, при извършен нов преглед на записа, вече се споменава, че жалбоподателят се намира на лявата седалка на служебния автомобил и присъства на разговора. На следващо място, съдът е счел, че изложеното в протоколите от прегледа на записа, противоречи на всички останали събрани по делото доказателства, като единственото доказателство, което потвърждава съдържанието на записа, са показанията на испанската гражданка, която го е направила. В заключение, съдът е приел, че от всички доказателства, събрани от наказващия орган по време на дисциплинарното производство, се установява, че на изложеното в протоколите за преглед на записите, за които няма доказателства да са автентични и събрани или поне проверени по съответния ред, и на заявеното от Р. Санчо, изготвила записа, противостоят всички останали събрани по дело доказателства. В резултат на извършения анализ на данните по делото, съдът е приел, че обжалваната заповед противоречи на материалния закон, т. к. не се установява изложеното в заповедта относно извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 67 ЗМВР, а именно той да е станал свидетел на корупционно поведение от страна на старши инспектор Видинов и да не е сигнализирал на съответните органи за това поведение. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът не е установил правилно фактическите обстоятелства по делото, което е довело до изграждане на неправилни правни изводи. Счита, че дисциплинарното нарушение е безспорно установено от събраните доказателства по делото, съдът неправилно е игнорирал представения запис, не е обсъдил в съвкупност данните по дисциплинарната преписка и е извел неправилно заключение за липса на извършено дисциплинарно нарушение от служителя. Намира, че представеното пред касационната инстанция постановление на Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното производство по случая не обуславя други правни изводи за дисциплинарната отговорност на служителя.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, приема че касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно по своя краен резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви на съдебния акт:

Съдът е описал подробно събраните доказателства по повод пътно-транспортното произшествие на 12.02.2016 г. и поведението на участниците в същото, както и на полицейските служители Я.В и В.Д.Ф състав на дисцплинарното нарушение на служебните и етични правила, вменено на служителя Дончев е производен и пряко свързан с деянието на служителя Я.В, също описано в уволнителната заповед. В тази връзка, на касационния съд е служебно известно, че с влязло в сила решение № 15704 от 07.12.2017 г. на ВАС, петчленен състав, е отхвърлена жалбата на Я.В против заповед № 8121к-2598 от 06.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. На Я.В е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание за извършено нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР и на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР - приемане на пари, които не се следват на служителя. Фактическите обстоятелства, въз основа на които петчленния състав на ВАС е приел, че служителят Я.В е извършил дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, са идентични на описаните в заповедта за дисциплинарно наказание на ответника по касация В.Д.С влязлото в сила съдебно решение, с което е решен спорът за дисциплинарната отговорност на служителя Видинов и с оглед събрания доказателствен материал по настоящото дело, касационната инстанция приема, че на 12.02.2016 г. служителят Видинов е приел парична сума от испанската гражданка Р. Санчо, която не му се следва. Следва да се посочи, че представеното пред касационната инстанция постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2017 г. на прокурор от Софийска градска прокуратура по досъдебно производство № 124/2016 г. по описа на СО на СГП, образувано и водено срещу Я.В, означава, че с акт на прокуратурата е прието, че не е налице престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6 вр. чл. 301 НК, извършено от служителя, но по отношение на дисциплинарната му отговорност е релевантно влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърдена уволнителната заповед. Постановлението на прокуратурата е ирелевантно към преценката дали е извършено дисциплинарно нарушение и законосъобразно ли е наложеното дисциплинарно наказание на служителя В.Д, по аналогични съображения.

С оглед основния принцип в дисциплинарното производство, че дисциплинарната отговорност е лична, решаващо за дисциплинарната отговорност на служителя Дончев е ясното дефиниране на неговото участие от обективна и субективна страна в деянието, за което е санкциониран дисциплинарно служителят Видинов. Прегледът на доказателствения материал не установява по категоричен и несъмнен начин вмените дисциплинарни нарушения на служителя В.Д.В от съдържанието на обясненията на испанската гражданка Р. Санчо и тези на познатата й Р.Ц е, че разговорите във връзка с последиците от пътно-транспортното произшествие са водени със служителя Я.В. От описанието на ситуацията, дадено от Р. Санчо не може да се изгради извод, че служителят В.Д е участвал и/или възприел действията на Я.В по искане и получаване на парична сума от испанската гражданка. Такъв извод не може се направи и от обясненията на Р.Ц, превеждала на Р. Санчо при комуникацията й с останалите участници и полицейски служители по повод пътно-транспортното произшествие. Според Р. Санчо, изявлението на Видинов, че следва да даде пари, за да не й вземат шофьорската книжка е направено пред Р.Ц, която от своя страна отрича да е воден разговор в такъв смисъл, т. е. не е установено дали служителят Дончев е участвал или възприел по някакъв начин такъв разговор. В писмените обяснение и на двете не се съдържат каквито и да било изявления за съпричастност на служителя Дончев към действията на служителя Виденов. В представените по дисциплинарната преписка справки и докладни записки не е предадено съдържанието на разговора между Я.В и Р. Санчо в момента, в който Р. Санчо подписва документите в подадената й папка от Видинов. Отразено е само, че инспектор Видинов многократно споменава, че ще съдейства с каквото може на Р. Санчо. Установено е, че Р. Санчо е стояла до прозореца на полицейския автомобил, когато е попитала за парите и е поставила банкноти от по 20лв. в папката, както и, че служителят Видинов е взел същата и внимателно я е поставил на коленете си. В представените справки и докладни записки по дисциплинарното дело няма данни какво е било поведението на служителя Дончев в този момент, както и дали и доколко е възприел разговора и действията на инспектор Видинов. В обобщената справка рег. № 4332-9091/03.05.2016 г., с която е приключило воденото от дисциплинарната комисия разследване, тези обстоятелства не са били анализирани. Описана е подробно фактическата обстановка, свързана с дисциплинарната простъпка на инспектор Видинов и доколкото служителят Дончев е бил заедно с него в дежурния екип, е прието за безспорно, че същият е възприел неправомерното поведение на колегата си, като не се е противопоставил и не е докладвал по предвидения ред. Тези обстоятелства са възприети изцяло от дисциплинарно наказващия орган и инкорпорирани в обстоятелствената част на оспорената заповед. Съдът е обсъдил изложените факти и правилно е отчел, че дисциплинарно разследващият орган не разгледал самостоятелно действията/бездействията на служителя Дончев по време на обработване на пътно-транспортното произшествие и не е извършил анализ дали установените факти обективират неправомерно поведение от негова страна. Поведението на служителя е разгледано единствено в контекста на действията на служителя Видинов, приемайки за безспорно неговото знание и съответно е презумирано извършено от него виновно нарушение на служебните задължения по чл. 67 ЗМВР и етичните правила по т. 19, 20, 50 и 51 от Етичния кодекс. На следващо място, дисциплинарно наказващият орган е използвал същия подход при квалифициране на възприетото като дисциплинарно нарушение поведение на ответника по касация и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е посочено първо, че нарушението на служителя по чл. 67 ЗМВР се заключава в това, че не е предприел действия за предотвратяване на корупционни действия на инспектор Видинов, а при обсъждане на поведението му на плоскостта на етичните правила е посочил, че действията на Дончев са станали обществено достояние и по този начин служителят е уронил престижа на институцията МВР и на държавните служители в МВР, както и нарушил етични правила, които по своето съдържание са сходни с диспозицията на чл. 67 ЗМВР. Вмененото нарушение по чл. 67 ЗМВР и т. 50 и 51 от Етичния кодекс по своя фактически състав покрива признаците на дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 8 ЗМВР – укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения, т. нар. „недоносителство“. Визираните текстове на т. 19 и 20 от Етичния кодекс са бланкетни, с тях се предписва придържането на служителите към поведение, което е адекватно на очакванията и изискванията на обществото към служителите на МВР и нарушаването им следва да се обективира с конкретни действия. По отношение на служителя Дончев в хода на дисциплинарното производство и в оспорената заповед не се установени други деяния, извън субсумираните в чл. 67 ЗМВР и т. 50 и 51 от Етимния кодекс, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При това положение, дисциплинарно наказващият орган е ангажирал дисциплинарната отговорност на ответника по касация при отсъствие на фактически и правни основания за прилагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

За яснота на изложението, следва да се отбележи, че касационната инстанция не споделя останалите съображения на решаващия съд, във връзка с оценката на доказателствения материал, за материална незаконосъобразност на оспорената заповед,

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, юридическото лице, в чиито състав е административният орган - касационен жалбоподател, следва да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 500лв., адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7760 от 07.12.2016 г. по адм. дело № 7637/2016 г. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.Д сумата 500лв., направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.