Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите, против Решение № 4157/20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 8601/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № 618/05.07.2016 г., с която на "Голиве" ЕООД гр. С., е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) – офис за упражняване на туристическа дейност туроператор, находящ се в гр. С., ул. „М. К” № 65А, ап.33, стопанисван от "Голиве" ЕООД. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът - "Голиве" ЕООД гр. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № 618/05.07.2016 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на "Голиве" ЕООД, е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) - офис за упражняване на туристическа дейност туроператор, находящ се в гр. С., ул. „М. К” № 65А, ап.33, стопанисван от "Голиве" ЕООД.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорената заповед е издадена без наличието на законово регламентираните предпоставки. Не е извършена проверка на обекта, чието запечатване е разпоредено и не е установено да е туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ. Решението е правилно.

Законосъобразно съдът е приел, че липсват по делото данни за извършена проверка на обекта с адрес гр. С., ул. „М. К” № 65А, ап.33, чието запечатване е разпоредено и не е констатирано извършване на „туроператорска дейност” в този обект от адресата на мярката. В тази връзка не е установено помещението с посочения адрес, чието запечатване е разпоредено да е туристически обект по смисъла на чл.3, ал. 2, т. 7 от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА). Законосъобразното прилагане на принудителната административна мярка в случая изисква две условия: осъществяване от дружеството на туроператорска дейност без разрешително и тази дейност да се извършва в конкретния обект, чието запечатване е разпоредено. Обосновани са изводите на първостепенния съд, че по делото не са установени материалните предпоставки за издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на разноски, но по делото няма доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 - во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4157/20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 8601/2016 г., по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.