Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Т.О - Елитаниа“ против решение № 383/16.01.2017г., постановено от Административен съд – София град по адм. д.№7810/2015г.
С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на ЕТ „Т.О - Елитаниа“ против Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ и Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ С. З за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 785 009 лв., претърпени в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт – Предупредителен протокол с изх. № КОС-01-1936/19.06.2013г. на директора на РИОСВ С. З, от които претърпени загуби в размер на 111 609 лв. и пропуснати ползи в размер на 673 400 лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата.
От обстоятелствената част на касационната жалба и допълнителните писмени бележки следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК –нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че незаконосъобразният акт е отменен с влязло в сила решение на МОСВ, а съдът недопустимо се е занимавал с въпроса за последващото развитие на възобновеното административно производство. Касаторът счита, че е налице пряка и непосредствена връзка, тъй като ищецът не би претърпял вредите, ако не е бил издаден незаконосъобразният акт. Намира за необосновани изводите на съда, че ищецът е имал възможност да започне изпълнението по проекта и да засади пауловния в периода ноември 2012г. – април 2013г. и излага съображения, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, включително съдебно-счетоводната експертиза. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата молба на дружеството. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът – Министерството на околната среда и водите оспорва жалбата по съображения в писмено възражение, представено на 03.04.2017г. Навежда доводи за неоснователност на възраженията за наличие на незаконосъобразен административен акт, тъй като процесният предупредителен протокол формално е отменен, но не е отменено съдържащото се в него задължение за провеждане на процедура по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони. Посочва, че това задължение произтича не от отменения акт, а от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) и Наредба за ОС. Счита, че не е доказана причинно-следствена връзка между процесния протокол и твърдените вреди.
Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите С. З оспорва жалбата по съображения в писмено становище, представено на 08.03.2018г. Подчертава, че институтът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не следва да се използва като средство за обогатяване и посочва, че от доказателствата по делото не се установява реално намаляване имуществото на ищеца. Твърди, че според съдебната практика обезщетението за вреди включва само претърпяната загуба, но не и пропуснатата полза.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното:
С обжалваното решение Административният съд – София град е отхвърлил исковете на ЕТ „Т.О - Елитаниа“ против Министерство на околната среда и водите и Регионална инспекция по околната среда и водите С. З с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 785 009 лв., претърпени в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт – Предупредителен протокол с изх. № КОС-01-1936/19.06.2013г. на директора на РИОСВ С. З, от които претърпени загуби в размер на 111 609 лв. и пропуснати ползи в размер на 673 400 лв., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Осъдил е ЕТ „Т.О - Елитаниа“ да заплати в полза на МОСВ направените по делото разноски.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът е кандидатствал по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013, като проектът /инвестиционно предложение/ „Създаване на биологично насаждение от растението пауловния“, с ИД № 20/121/05476 от 20.08.2012г., е одобрен със заповед за одобрение № 03-РД/901 от 18.03.2013г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно представен списък на имоти – земеделски земи, проектът ще се изпълнява върху 18 бр. имоти с обща площ от 213.123 дка, като договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е с № 20/121/054476 от 09.04.2013г.
Съдът е установил, че на 14.05.2012г. ищецът е депозирал в РИОСВ С. З уведомление за инвестиционно намерение вх. № 1936/14.05.2012г. и с писмо изх. №КОС-01-1936/17.05.2012г. директорът на РИОСВ С. З го е уведомил, че за реализацията на инвестиционното предложение не е необходимо мотивирано решение за преценка на необходимостта от ОВОС, решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение за оценка на съвместимостта. Впоследствие с Предупредителен протокол с изх. № КОС-01-1936/19.06.2013г., издаден от директора на РИОСВ С. З, ищецът е уведомен, че част от имотите, включени в инвестиционното намерение, а именно ПИ 029285 с кадастрален номер 30990.66.38 и ПИ 030026 с кадастрален номер 30990.30.26 подлежат на оценка за съвместимост, тъй като попадат в границите на защитена зона „Р. Т-1“ с код BG 0000192. Съдът е приел, че по делото няма данни и не се твърди, че предупредителният протокол е оспорен по съдебен или по административен ред. Установено е, че директорът на РИОСВ С. З е сезирал министъра на околната среда и водите с искане за отмяна на предупредителния протокол и възобновяване на производството на основание чл. 99, т. 1 от АПК, като с решение № 197/19.09.2013г., постановено в производство по чл. 99 и сл. от АПК, министърът на околната среда и водите е отменил предупредителен протокол с изх. № КОС-01-1936/19.06.2013г., издаден от директора на РИОСВ С. З, възобновил е административното производство по издаване на административен акт по уведомление с вх. № 1936/14.05.2012г., внесено от ЕТ „Т.О - Елитаниа“, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за ОС, и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените в решението указания.
Съдът е посочил, че в решението на министъра на околната среда и водите било посочено, че в диспозитива на издадения предупредителен протокол е направено предписание на едноличния търговец да не допуска реализирането на инвестиционното предложение в имоти с № 30990.66.38 и № 30990.30.26 в землището на с. З. войвода, община С. и да извърши процедура по реда на Глава втора от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/ за посочените имоти, попадащи изцяло в границите на защитена зона „Р. Т-1“ с код BG 0000192. В уведомлението за инвестиционното предложение освен цитираните два имота се включват още 16 бр. имоти с обща площ 213.123 дка в землището на село Злати войвода, община С.. Посочено е, че с издадения предупредителен протокол е възложена процедура по оценка на съвместимост само за посочените два имота, което е противоречие, тъй като инвестиционното предложение не е разгледано в неговата цялост и не са отчетени кумулативните въздействия по смисъла на § 3, т. 10 от Наредба за ОС. Посочено е било също така, че директорът на РИОСВ С. З следва да издаде предписание съгласно чл. 122, ал. 2, т. 4 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) да не се допуска реализирането на дейностите от инвестиционното предложение по уведомление с вх. № 1936/14.05.2012г., внесено от ЕТ „Т.О - Елитаниа“ до издаване и влизане в сила на краен акт по реда на Глава втора от Наредба за ОС. По преписката няма данни предписанието да е издадено. В изпълнение на решението на министъра на околната среда и водите директорът на РИОСВ е издал решение № СЗ-16-ОС/2013г. от 24.10.2013г. за преценяване вероятната степен на отрицателно въздействие, с което е съгласувано осъществяването на инвестиционно предложение за „Създаване на биологично насаждение от растението „Пауловния“ в имоти с № 029118, 029119, 029267, 029323 – образуван от имоти 029265, 029223, 029224, 029225, 029168, 029123, 029196, 029197, 029198, 029201, 029125, 029126, 029177 в землището на с. З. войвода, община С., попадащо в близост до защитена зона „Р. Т – 1“ с код BG 0000192 по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗБР, за което е преценено, че няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона.
По искане на ищеца по делото са допуснати и приети заключения на съдебно-почеркова, съдебно-лесотехническа и икономическа експертизи, чиито заключения, съдът е обсъдил в решението си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал извод, че с решение № 197 от 19.09.2013г. на министъра на околната среда и водите е отменен процесния предупредителен протокол, но административното производство е възобновено и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган при спазване на дадените в решението указания. Според съда административното производство по подаденото от ищеца уведомление за инвестиционно намерение е останало висящо. Съдът е приел, че в случая няма акт на по-горестоящ административен орган или съдебно решение, с който окончателно да е разрешен въпросът за законосъобразността на дадените предписания, а оттам и дали възложените задължения са засегнали правната сфера на ищеца. В мотивите на решението е посочено, че преписката е върната за ново произнасяне, като указанията на министъра на околната среда и водите са в насока да се извърши преценка на инвестиционното предложение в неговата цялост, а не само досежно двата имота, попадащи в защитената зона, както и да се възложи процедура по оценка на съвместимост.
Съдът е стигнал до заключение, че решението на по-горестоящия административен орган засяга правната сфера на ищеца в по-голяма степен в сравнение с отменените предписания, дадени в предупредителния протокол, и че макар формално да е отменен административният акт, висящността на административното производство е останала, поради което не може да се приеме, че посоченият от ищеца като основание за претендиране на обезщетението по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предупредителен протокол се намира в причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Крайният извод на съда е, че за целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена, което в случая не е налице.
Съдът е установил, че причинно-следствена връзка не се открива и при проследяването на развитието на възобновеното административно производство. Същото е приключило с облагоприятстващ ищеца административен акт – решение № СЗ-16-ОС/2013г. от 24.10.2013г. на директора на РИОСВ С. З, с което е съгласувано осъществяване на инвестиционното му предложение.
Съдът е отхвърлил като неоснователни твърденията на ищеца за наличието на причинно-следствена връзка между отменения предупредителен протокол и претендираните вреди, като е съобразил, че самият ищец не е оспорил по административен или съдебен ред процесния протокол, а напротив съобразил се е с него и е настоявал да не се допуска отмяната му.
За неоснователни са преценени и твърденията, че в резултат на издадения предупредителен протокол ищецът е бил принуден да извади част от имотите от инвестиционното си предложение и да промени неговия обхват, както и че „продължаващата преписка, водена с МОСВ, и неяснотата по отношение на останалите имоти, включени в проекта, го е принудила да отложи започването на целия проект за неопределено време“. Съдът е приел, че в предупредителния протокол няма указания да се изключат процесните два имота, а да не се допуска реализирането на проекта върху тези два имота, докато не се проведе процедура за оценка за съвместимост, а решението на едноличния търговец да преработи инвестиционното си предложение и да изключи двата имота е негово лично решение.
Според съда липсва причинно-следствена връзка между отменения предупредителен протокол и твърдените от ищеца вреди. Приел е, че не е установена причинно-следствената връзка, при това пряка и непосредствена, между отменения предупредителен протокол и заплатената неустойка /14 609.65 лв./ от едноличния търговец за неизпълнение на задълженията му по договор от 15.08.2012г., сключен с „Био горива - България“ ЕООД. Предмет на този договор е покупко-продажба на механизация за събиране, транспортиране и раздробяване на биомаса от многогодишно растение пауловния. Съгласно т. 6.3. от договора, последният влиза в сила в деня, в който купувачът бъде одобрен по Програма за развитие на селските райони – Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. В тази връзка е подписан и анекс към договора от 12.04.2013г., съгласно който купувачът е уведомил продавача, че на 09.04.2013г. е сключил договор с ДФ „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Анализирайки клаузите на договора, съдът е приел, че пасивното поведение на ищеца да предприеме каквито и да било действия по изпълнение на договора не може да се свърже с предупредителния протокол, издаден на 19.06.2013г.
Относно причинно-следствена връзка между отменения предупредителен протокол и твърдяните разходи за консултантски услуги по проекта, съдът е обсъдил представените договори за поръчка от 13.07.2012г., като с единия ищецът е възложил на „Си-Консулт 2“ ЕООД разработване на проектна документация за предпроектно проучване за производство на биомаса и биоенергия за продажба, а с другия ищецът е възложил на „Си-Консулт 2“ ЕООД разработване на проектна документация за предпроектно проучване за създаване на трайни насаждения от пауловния и използването им за производство на биомаса, както и проучване за въздействието върху околната среда и икономическа обосновка за създаване на плантацията. Съдът е приел, че двата договора са свързани с подготовката за кандидатстване с проектно предложение по мярка 121 от ПРСР, като заплащането на договорените възнаграждения за изпълнителя е обусловено от одобряване на проекта. Като е посочил, че проектът е одобрен със заповед за одобрение № 03-РД/901 от 18.03.2013г. на изпълнителния директор на ДФЗ, съдът е приел, че направените разходи са във връзка с кандидатстването по проекта и нямат връзка с издадения на 19.06.2013г. предупредителен протокол.
Ищецът е претендирал и възстановяване на разходи за осигуряване на земя за насажденията – разходи, заплатени за проучване на имотите и подготовка на документацията за договора за наем; разходи, заплатени по договор за наем на земята по проекта за периода 2012-2014г.; суми, дължими по договор за наем на земята по проекта за периода 2015-2019г. Тези разходи съдът се е мотивирал, че също не са в причинно-следствена връзка с отменения административен акт, като отново е отбелязал, че реализацията на проекта е спряна по преценка на самия ищец, бенефициент по проекта, а не поради издаденото предписание от РИОСВ С.З.С е прието и за претендираните разходи за закупуване на различни материали и продукти за изпълнение на проекта в размер на 6780 лв., както и за „други разходи за изпълнение на проекта, свързани със заплащане на транспортни, квартирни и командировъчни разходи, както и на други разходи на обща стойност 37 896 лв.“ По отношение на последните разходи /удостоверени чрез фактури за доставка на гориво и фискални бонове към тях, фактура за хотелска резервация и фискален бон към нея, фактура за синтетично моторно масло и фискален бон към нея, фактура за наемане на автомобил и фискален бон към нея/ съдът е посочил, че въобще не е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с изпълнението на проекта, още по-малко с твърдяното „противоправно поведение“ на РИОСВ С. З.
Ищецът е твърдял, че е претърпял и пропуснати ползи в размер на 673 400 лв., изразяващи се в неизпълнение на сключен на 10.07.2012г. „Предварителен договор за изкупуване на биомаса от пауловния във вид на дървесен чипс“ с немската фирма Aqua Vital int. Ltd § Co.KG. Като е обсъдил допълнителното споразумение към този договор, графикът на изпълнение на доставките и заключението от изслушаната лесотехническа експертиза, съдът е установил, че, за да осигури първата доставка в срок до 31.10.2013г., ищецът е следвало да засади пауловния още в периода ноември 2012г.-април 2013г., много преди издадения предупредителен протокол от 19.06.2013г.
Съдът е анализирал и приложения по делото договор от 08.08.2012 г. за доставка на посадъчен материал от бързорастящ вид пауловния, както и договор за засаждане на пауловния и поставяне на лека ограда /мрежа/ по делото. Според тези договори изпълнителят „Велбой“ ЕООД се задължава да осъществи всички дейности по доставка, засаждане и обгрижване на посадъчен материал от бързорастящ дървесен вид „пауловния“ на посочени от възложителя терени в срок от м. ноември 2012г. до м. април 2013г. И в двата договора обаче е предвидено, че влизат в сила след одобрение на проекта, т. е. в случая са влезли в сила на 09.04.2013г. Съдът е стигнал до заключение, че засаждането на пауловнията в уговорения период ноември 2012г.-април 2013г. не се е състояло, тъй като договорът е влязъл в сила едва на 09.04.2013г., когато е одобрено финансирането на проекта. Това от своя страна е довело до невъзможност ищецът да осигури първата доставка в срок до 31.10.2013г., заради което съкотрахентът му едностранно е прекратил договора. По тези съображения съдът е приел, че неизпълнението на договорните задължения от страна на ищеца не е в причинно-следствена връзка с отменения предупредителен протокол от 19.06.2013г.
Съдът е приел, че е налице и самостоятелно основание за неоснователност на иска, предявен срещу Министерство на околната среда и водите /МОСВ/. Цитирал е нормата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Посочил е, че в случая ищецът претендира вреди от незаконосъобразен административен акт – предупредителен протокол с изх. № КОС-01-1936/19.06.2013г., издаден от директора на РИОСВ С.З.С се е позовал на чл. 2, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, според който регионалните инспекции по околната среда и водите са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на околната среда и водите. Направен е извод, че Министерство на околната среда и водите не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск и че РИОСВ С. З, макар и структура – второстепенен разпоредител на бюджетни средства към министъра на околната среда и водите, е самостоятелно юридическо лице, поради което РИОСВ е единственият надлежен ответник по така предявения иск. Съдът е подчертал, че пасивната легитимация е въпрос, относим към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост. /В този смисъл решение № 14057 от 20.12.2016г. по адм. дело № 11234/2015г. на Върховния административен съд, III отд./.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като недопустимо, за която (недопустимостта) касационната инстанция следи и служебно съгласно чл.218, ал.2 АПК. Недопустимостта на решението произтича от факта, че съдът не се е произнесъл по фактическото основание във връзка с което са предявени исковете срещу МОСВ, както и по нередовна искова молба, подадена срещу РИОСВ, С. З.
Производството пред АССГ е образувано по искове за обезщетяване на имуществени вреди, състоящи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, предявени срещу МОСВ. В обстоятелствета част на исковата молба са изброени всички действия и актове на административния орган в тяхната последователност, които и съдът е приел за установени по делото. Въз основа на подробно изброените в обстоятелствената част на исковата молба актове и действия на административни органи, ищецът твърди, че е налице противоправно поведение на МОСВ РИОСВ отм. а Загора, с което са му причинени имуществени вреди. По надолу в исковата молба, ищецът говори за "гореописаните увреждащи действия на ответника..."
В писмено становище, постъпило по делото на 06.11.15г.( лист 140-146 от делото пред АССГ), ищецът като вредоносен сочи не само предупредителния протокол на РИОСВ отм. а Загора, но и действията на длъжностните лица по продължаване на преписката, водена с МОСВ и неяснотата й по отношение на останалите имоти, включени в проекта, както и извършената проверка и по отношение на тях. В същото това становище, ищецът е посочил, че е бил принуден да отложи започването на целия проект за неопределено време.
От посоченото съдържание на исковата молба и последващото писмено становище следва, че поддържаното от ищеца фактическо основание на исковите му претенции срещу МОСВ е наличието на цялостно противоправно поведение на компетентните да се произнесат по уведомлението му административни органи в структурата на ответника, от датата, на която са получили уведомлението от ищеца, до приключването на производството по него. Изчислено като период от време, производството е продължило 1 година, 5 месеца и 9дни.
Съдът, вместо да се произнесе по така наведеното фактическо основание в исковата молба, а именно - наличие на цялостно противоправно поведение на сочените от ищеца административни органи -МОСВ и РИОСВ отм. а Загора, по неговото уведомление за инвестиционно предложение от 14.05.2012г., е преценявал единствено и само един от актовете, издадени във връзка с него и израз на твърядоното от ищеца поведение на ответника в първоначалната искова молба.
Съдът е следвало да се произнесе по наличието или не, на твърдяното противоправно поведение на ответника, анализирайки всеки един от издадените актовете и предприетите действия през периода, от гледна точка, както на тяхното съдържание, така и на съответствието им един с друг, а така също прецени и отнетото време за издаването им. В резултат на тази комплексна преценка, съдът е следвало да формира извода си както по въпроса, МОСВ надлежен ответник ли е по предявените искове, така и ако стигне доположителен отговор на този въпрос, прецени законосъобразно ли е било поведението на длъжностните лица и органите на този ответник в случая, и да обоснове извода си в едната или другата посока, в зависимост от преценката си. За тази преценка, съдът следва да съобрази освен разпоредбите, предвиждащи реда и сроковете за разглеждане на заявленията от вида на подаденото от ищеца и основните принципи, уредени в АПК, от които следва да се ръководят административните органи в работата си. Съобразно посочените принципи, административните органи имат задължение да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо ( чл.6, ал.1 АПК) и да извършват процесуалните действия в сроковете, определени от закона, и за най кратко време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт (чл.11 АПК). На осн. чл.204, ал.4 АПК, съдът е дължал в конкретния случай обоснована преценка, доколо описаните от ищеца действия на администрацията, вкл. и обективираните в издадените писмени документи са били разумни и своевременни.
Съдът е допуснал и други нарушения, водещи до недопустимост на решението му в частта, в която се е произнесъл по исковете срещу РИОСВ, С. З. Те се изразяват в следното:
С молба от 11.04.16г., ищецът е поискал на осн. чл.228, ал.3 ГПК привличане по делото на нов ответник - РИОСВ,гр.С. З по предявените искове, наред с първоначалния. С определение от 12.04.2016г., Административният съд е конституирал като ответник по делото РИОСВ, гр.С. З и е разпоредил да му се изпрати препис от исковата молба и доказателствата, като със същото определение е оставил без уважение искането на МОСВ за заличаването му като страна по делото. Преди определението му, процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че настоящото производство следва да продължи заедно с МОСВ като ответник.
При това установено фактическо положение, следва, че с определението си за конституирането на РИОСВ, С. З наред с първоначалния ответник - МОСВ, съдът е допуснал привличане на нов ответник, наред с първоначалния, чрез което е предизвикал последващо субективно съединяване на искове ( другарство). Това е било допустимо при едновремено спазване на разпоредбите за другарство ( чл.215 ГПК) и изменението на иска ( чл.228 ГПК). Съгласно чл.215 ГПК, иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са: 1. общи техни права или задължения, или права или задължения, които почиват на едно и също основание. Настоящият съдебен състав преценява като правилна преценката на съда за допустимостта на другарството в конкретния случай, тъй като общият факт на субективно съединените искови претенции е непозволеното увреждане от извършването на административна дейност. Следва да се посочи обаче, че с исковата молба, насочена срещу РИОСВ, гр.С. З като вредоносно не се сочи "противоправно поведение", както ви сковата молба срещу МОСВ, а се сочи като вредоносен единствено и само незаконосъобразният акт на РИОСВ отм. а Загора, който е конкретизиран на лист 6, т.II от исковата молба срещу този ответник, а именно - предупредителен протокл с изх.№ КОС-01-1936/19.06.2013 г.
Съдът обаче е допуснал до разглеждане и се е произнесъл по нередовна искова молба срещу РИОСВ, гр.С.З.В от тази искова молба ( лист 317-326 отделото) е, че тя е подписана от адв. С.П.К тази искова молба не е представено пълномощно за адв. С.П.Т се намира на лист 107 от делото, но видно от предмета му е, че адв. С.П е упълномощена от ЕТ"Т.О-Елитаниа" да представлява търговеца в производство пред АССГ и компетентните съдебни органи по искова молба срещу МОСВ. Това пълномощно, не дава права за представителство на ЕТ по отношение на иска му срещу РИОСВ, гр.С.З.С е следвало да съобрази посоченото и да изиска отстраняване на констатирания недостатък по исковата молба на осн. чл. 128, ал.1 и 2 ГПК вр. с чл.128, т.1 ГПК. По същият начин съдът е следвало да постъпи и във връзка с констатираната друга нередовност на тази искова молба, изразяваща се в непредставяне към нея на документ за платена държавна такса за разглеждането й.
Също така, във връзка с допуснатото конституиране и на втори ответник, наред с първоначалния, в хода на производството, съдът е следвало да изиска изрично изявление от страна на новоконституирания ответник за съгласие или несъгласието му с конституирането. Това е било необходимо, както за преценката за настъпването на последиците, предвидени в изр.2 на ал.3 от чл.228 ГПК, така и за преценката, доколко процесуалните действия, вечи извършени по висящия процес могат да разпрострат силата си и по отношение на новоконституирания ответник.
От друга страна, съдът не е съобразил и следното. Видно от исковата молба срещу МОСВ, както и от исковата молба срещу РИОСВ, гр.С. З е, че в обстоятелствената им част са описани едни и същи вреди, а в петитумите и на двете се претендират едни и същи размери на обезщетенията, макар и както се посочи по-горе в исковата молба срещу РИОСВ, гр.С. З, като вредоносен да се сочи само предупредителния протокол. Описаната ситуация е била основание, съдът да изиска от ищеца уточнение за начина на съединяване на исковете си спрямо двамата ответника - при условията на кумулативност, в отношение на евентуалност или на алтернатовност, както и допълнителни уточнения във връзка с уточненото съединяване, в случай, че като такова се посочи кумулативност или при алтернатовност. Всичко това не е направено от съда.
От решението на съда не става ясно, по отношение на РИОСВ, гр.С. З, съдът по коя искова молба се е произнесъл, дали по първоначалната, по която е образувано делото или по последващата, представена от ищеца с молбата му от 20.04.16г. ( лист 315 от делото).
По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да се обезсили, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на първоинстанционния съд за новото му разглеждане, при което да се спазят указанията, дадени в настоящото решение.
Воден от горното и на осн. чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 383/16.01.2017г., постановено от Административния съд – София град по адм. д.№7810/2015 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд.
Решението не подлежи на обжалване.