Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесулания кодекс /АПК/, вр. чл. 34б от ЗННД (ЗАКОН ЗЗД НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) / ЗННД/.
Образувано е по жалба на Г.И, вписан като нотариус под № 691 в регистъра на Норатиалната камара, с район на действие – съдебния район на Районен съд – Г. Д, чрез процесуалния си представител адв.. Е против Заповед № СД-05-6 от 23.01.2017 г. на министъра на правосъдието, с която му е отказано преместване от район на действие - Районен съд – Г. Д в район на действие - Районен съд - София. Излага подробни доводи, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и админидстративнопроизводствените правила. Твърди също, че за него са налице важни обстоятелства, представляващи основание за преместването му в искания район на действие. Моли за отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител. Поддържа жалбата по изложените в нея обстоятелства и представя молба с приложени към нея медицински документи по опис, както и молба от ГРАОЮ във връзка с броя на населението от 10.05.2018 г.
По делото от процесуалния представител на жалбоподателя на 15.06.2018 г. са постъпили и писмени бележки, в които по същество подкрепя изложените в жалбата основания за отмяна на оспорения акт на министъра на правосъдието.
Ответникът по жалбата - министър на правосъдието чрез процесуалния си представител в съдебно заседание юрк.. Т оспорва основателността на жалбата, като изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се доказва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, обуславящи прилагането на чл. 34б от ЗННД (ЗАКОН ЗЗД НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) (ЗННД). В тази връзка моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна по делото – Съвет на нотариусите при Нотариалната камара на Р. Б, в представен по делото писмен отговор от неговия председател изразява становище, че не следва да бъде конституиран като заинтересована страна по делото, поради липсата на правен интерес от участието на Съвета на нотариусите. Излага доводи, че като ненадлежна страна по делото производството спрямо него ще бъде недопустимо и като такова следва да се прекрати.
От ответната страна по жалбата – министър на правосъдието, в представено по делото писмено становище, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Рътарова, счита за законосъобразно конституирането като заинтересована страна на Съвета на нотариусите при Нотариалната камара на Р. Б.
С оглед събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, тричленен състав, намира за установено от фактическа страна следното: С молба - заявление № 94-Г-151/08.09.2016 г. и допълнително представени такива от 25.11.2016 г. и 11.01.2017 г. жалбоподателят Г.И, нотариус с район на действие - Районен съд – Г. Д, вписан със Заповед № СД-05-168/26.06.2015 г. под № 691 в регистъра на Нотариалната камара, е поискал от министъра на правосъдието, на основание чл. 34б от ЗННД да бъде преместен в район на действие - Районен съд - София. Посочил е причини, засягащи здравословното състояние на неговото дете, също така причини засягащи и неговото собствено здравословно състояние, а именно: неговият син К.И, [дата на раждане] вследствие на чести боледувания и на възпалителен процес, има поставена диагноза – хидроцеле. През месец август 2015 г. е приет в болница, като му е поставена нова диагноза – цьолиакия (глутенова ентеропатия), заболяване различно от грипните състояния, алергии и простуди, от които е лекувано до този момент. Изложил е още, че с решение на ТЕЛК от 25.11.2015 г. на сина му е определена 50% степен на увреждане и получава инвалидна пенсия, като заболяването, с което е диагностицирано детето му е сериозно и изисква специален медикаментозен и хранителен режим, както и специализирани медицински грижи, които могат да полагат от единици доктори в страната. Детето не посещава детска градина като грижите за него са поети изцяло от жалбоподателя и неговата съпруга. съпругата му.
На следващо място в молбата до министъра е изтъкнал причини свързани с неговото собствено здравословно състояние, което се е влошило вследствие на стреса, причинен от заболяването на неговото дете. Диагностицирани са му сърдечни заболявания, които Иванов е започнал да лекува с предписаното от лекарите медикаментозно лечение. Вследствие на влошаване на здравословното му състояние е постъпил в инванзивното кардиологично отделение към УМБАЛСМ „Н.И.П“ ЕАД, като на 07.07.2016 г. му е поставена диагноза Исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис. В резултат на това заболяване се налага Иванов да се лекува в болнични заведения със специализирани инванзивни кардиологични отделения, каквито в гр. Г. Д няма.
Към заявлението са представени писмени доказателства, установяващи твърдените него факти – епикризи на жалбоподателя и на неговото дете К.И, експертно решение от ТЕЛК от 25.11.2015 г. и амбулаторни листове за извършени прегледи на жалбоподателя и неговия син.
Във връзка със заявлението от страна на Министерство на правосъдието е изпратено писмо с рег. № 94-Г-150/26.09.2016 г. до председателя на Съвета на нотариусите на основание чл. 34б, ал. 4 изр. второ е взето становище за наличието на незаети места за нотариуси и вписаните действащи нотариуси в съдебните райони на Районен съд – София и Районен съд – Г. Д, както и за наличието на постъпили жалби и образувани дисциплинарни производства срещу Иванов. В отговор на горепосоченото писмо Съветът на нотариусите е предоставил становище с рег. № 94-Г-151/14.11.2016 г., в което излага решението си за несъгласие за преместване района на действие на нотариус Г.И в района на Районен съд – София, поради липса на която и да е от двете визирани в чл. 34б от ЗННД кумулативни предпоставки за допустимост на преместването – субективна (важни причини) и обективна (наличие на свободно място по критериите на чл. 10 от ЗННД. В решението на Съвета на нотариусите са изложени мотиви, че изтъкнатите от заявителя причини не доказват наличието на субективната предпоставка, от една страна защото същите като обстоятелства са възникнали преди придобиване на правоспособност на нотариуса, а от друга, естеството им не налага непременна смяна на района на действие на нотариуса.
Министърът на правосъдието е постановил обжалваната в настоящото производство заповед № СД-05-6 от 23.01.2017 г., с която е отказал преместване на Г.И в район на действие - Районен съд - София. В подробните си мотиви, административният орган е обсъдил изтъкнатите причини за преместване, като по отношение на субективната предпоставка, която законодателят свързва с наличието на „важни причини“, след преценка на изложените от Иванов фактически обстоятелства и писмени доказателства, а също и предвид становището на Съвета на нотариусите е приел, че установеното хронично заболяване на детето на Иванов, като релевантно обстоятелство посочено от него в молбата - заявление е настъпило преди вписването на нотариуса в регистъра в Нотариалната камара, респективно преди придобиване на неговата правоспособност. Изложил е мотиви, че жалбоподателят Иванов, въпреки настъпилото заболяване на детето си, съзнателно е упражнил правото си на избор на район на действие извън този на Районен съд – София, а специфичните грижи и затруднения по отглеждането на детето с хронично заболяване не представляват пречка нотариусът да упражнява функции в района си на вписване, още повече при наличието на законова възможност за заместването му от помощник – нотариус при временна невъзможност да изпълнява функциите си, (чл. 46, ал. 1 от ЗННД) както и от възможността да бъде заместван от друг свой колега от същия район на действие(чл. 47, ал. 1 от ЗННД). Посочил е че, това е в противоречие с императивната норма на чл. 34б, ал. 2 изр. първо от ЗННД и изтъкнатите от Иванов обстоятелства не представляват важни причини по смисъла на посочената норма. По отношение на обективната предпоставка на разпоредбата на чл. 34б, ал.1 в оспорения акт на министъра на правосъдието е прието, че източникът за определяне на допустимия брой на местата за нотариуси по правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗННД използван при проведените досега пет конкурса за назначаване на нотариуси (от 1998 г. до 2015 г.) са официалните статистически данни на Националния статистически институт (НСИ), доколкото в цитираната норма на чл. 34б от ЗННД не е посочен конкретен достоверен източник на данни за броя на жителите в определените райони. След анализ на официално оповестените данни на НСИ към 31.12.2015 г. административният орган е приел, че жителите на населените места в Столична община, респ. в съдебния район на Софийски районен съд по постоянен адрес са 1 319 804, което предполага откриване на 131 места за нотариуси, като действащите в момента са 134 места, тоест липсват свободни места в района на действие – Районен съд София. Въз основа на тези констатации е приел, че и втората предпоставка, визирана в чл. 34б, ал. 1 от ЗННД не е налице. По тези съображения министърът на правосъдието е приел, че в конкретния случай не се установява наличието на нито една от кумулативно изискуемите се предпоставки, обуславящи прилагането на разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД, поради което е отказал преместване района на действие на жалбоподателя.
С оглед на установяване на фактическата обстановка по делото от съда са назначени съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) и съдебно – психологическа експертиза (СПЕ), като изготвените заключения от вещите лица по тях (л.135, л. 147 от делото) са били приети от страните по делото без възражения. По делото във връзка с установяване на фактите свързани с здравословното състояние на жалбоподателя и неговия син са допуснати и свидетелки показания, като е разпитан свидетеля И.И. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:
Обжалваната в настоящото производство заповед № СД- 05-6 от 23.01.2017 г. на министъра на правосъдието, е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с чл. 10 от ЗННД правомощия, спазено е изискването за писмена форма на волеизявлението и неговото мотивиране за наличие на основание на издаване на административния акт. Преди постановяване на заповедта е дадено становище на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Р. Б, (л. 34) с рег. № 94-Г-151/14.11.2016 г. с приложено към него решение (л. 35) на Съвета на нотариусите.
Така издаденият административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на чл. 146, т.3 и т. 4 АПК, тъй като административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Правото на нотариусите на преместване от един в друг район на действие е уредено в разпоредбата на чл. 34б от ЗННД, като фактическите основания за това са две - наличието на важна причина, посочена в мотивираното заявление до министъра на правосъдието и открито място по чл. 10 от закона. Последното обстоятелство е обективно и не подлежи на преценка от административния орган. Наличието на важни причини по см. на чл. 34б, ал.1 от ЗННД за преместване на нотариус обаче е обстоятелство обхванато от правото на дискреция, с която разполага административният орган. Преценката на органа, законово предоставена с разпоредбата на чл. 34б, ал.1 от ЗННД, не е извън правилата на Административнопроцесуалния кодекс, а се извършва в съответствие с принципите на съразмерност, последователност и предвидимост, установени в чл. 6 и чл. 13 от АПК. Доколкото принципите са основни начала, установени с материалноправни норми, нарушаването им от административния орган, при упражняване на дискреционната му власт / оперативната му самостоятелност при издаване на адимнистративния акт/, съставлява нарушение на материалноправните норми и е основание за отмяна на акта съгласно чл. 146, т.4 от АПК. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Спазването на общите принципи за упражняване на административната дискреция е част от контрола за законосъобразност на администратвните актове по критериите, посочени в чл. 146, т.3 от АПК.
Видно от от съдържанието за заявлението за преместване, както и от допълнителните молби, приложени в административната преписка, с които компетентният административен орган е бил сезиран, изтъкнатите като основания важни причини, формиращи субективния елемент от фактическия състав на чл. 34б ЗННД, касаещи както здравословното състояние на детето на нотариуса, така и неговото собствено здраве, са били наведени за обсъждане и обосноваване на причината за преместване в района на РС - София.
В мотивната част на заповедта в контекста на чл. 34б ЗННД като "важни причини" по смисъла на закона на обсъждане са били подложени само обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на детето, установени във времето преди вписване на Г.И като нотариус на 09.01.2016г. под № 691. Не е било подложено на обсъждане обстоятелството по какъв начин здравето на детето, с оглед на неговата възраст / детето е родено през 2013г./ и състояние / установена по надлежния ред 50% степен на уврждане/ - обстоятелства, върху които се основава искането за преместване, ангажира по задължителен начин вниманието и участието на неговите родители в оздравителния процес. Не е взето под внимание и не е обсъдено от органа задължението, което родителите имат по отношение на здравето, интегритета и личността на техните деца и това дали влошено здравословно състояние не изисква допълнители усилия и участие от страна на родителите. Обсъждането на тези обстоятелства има пряко отношение към законовото изискване нотариусът да не може да изпълнява своите функции изцяло или частично в този район на действие.
Що се отнася до втората група фактически обстоятелства, административният орган в мотивите си не е подложил на обсъждане здравословното състояние на самия жалбоподател, независимо, че е посочил, че разполага данни за това. В мотивната част на обжалваната заповед административният орган се е ограничил само до правния извод, че обективната преценка естеството на заболяването на нотариуса и на неговото дете не обуславят наличието на субективната предпоставка по смисъла на чл. 32 б ЗННД. Не са обсъдени характерът на заболяването, кога е настъпило то, както и какви специализирани медицински грижи се изискват за лечението му.
В заключенията на двете съдебно медицински експертизи, приет по делото се сочи, че жалбоподателят, като баща на увредено дете, не може да абдикира от грижитие за него, той е със силно развито чувство на отговорност към родителските си задължения, от друга страна същият има отговорност към професионалните си задължения, които са стълб в неговата реализация в живота. Жалбоподателят е под стрес, възникнал по повод необходимостта да отговори на изискванията и като родител, и като професионалист, от изискванията, че съпругата и детето му разчитат единствено на него. От заключението на втората съдебно-медицинска експертиза се установява, че при диагностицирано сърдечно заболяване, лечението следва да се извършва в специализирана кардиологична клиника, с каквато гр. Г. Д не разполага. Болните от подобни заболявания се насочват за лечение или в гр. Б.д или в гр. С..
С оглед на изложеното следва да се приеме, че административният орган е нарушил изискването на чл. 35 АПК, вменяващ задължение на органа да издаде акта, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на обжалвания индивидуален административен акт. С оглед на горното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
Отменя заповед № СД-05-6 от 23.01.2017 г. на министъра на правосъдието, с на която Г.И от [населено място], вписан като нотариус под № 691 в регистъра на Норатиалната камара с район на действие – съдебния район на Районен съд – Г. Д, е отказано преместване от район на действие - Районен съд – Г. Д в район на действие - Районен съд - София.
Връща преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне с указание по прилагане на закона, посочени в мотивната част на решението.
Решението подлежи на обжалване пред патчленен състав на Върховен административен съд с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.